Ангел Попов
Амфора

В нощта едва те различавах

по тялото ти фосфорно, Жанет,

с целувки цяла те дарявах

от жажда непресъхваща обзет.

 

 

Небесно — земни портокали

набъбваха желани в час дълбок

и звездно грейнали опали

олтара палеха на своя бог.

 

Замайваше ме аромата

на приглушения ти смях и глас,

ти амфора бе непозната,

изпълнена с амброзия и страст.

 

Привличаше ме твойто тяло,

богато с форми, тръпнещо от плам,

като грънчар, вглъбен всецяло,

безсмъртна исках да те пресъздам.