Ангел Попов
Пътеводна обич

Мамо, мамо, минаха години,

не люлееш вече своя син

и косите тъмно — кадифени

посребрил е ранният жасмин.

 

Твойта младост, срещи и раздели

хоризонтът скрива свечерен,

но очите твои заблестели

пътеводна обич са за мен.

 

Тя ме връща вечно у дома ми,

дето волно детство съм живял

и лети през спомени духа ми

за сърдечна среща закопнял.