Ангел Попов
Сън

Далечна болка се обади

и ми напомни, че съм жив.

Бе сякаш стих от Леопарди,

но може би бе друг мотив.

 

Сънувах някакви неясни,

неразплетаеми слова,

куплети дъхави и сластни

като косената трева.

 

Звучаха странно стиховете.

Прокрадваха в сърцето скръб.

Навярно плачеше поета

над някой минал образ скъп.

 

Четях в забрава, в упоение

и както спях насън открих,

че аз съм този, който стене

над неродения си стих.