Ангел Попов
Безсъница

След трескав сън нощта гори

със светлини искрящи,

проклинам твоите игри

и всичките ни срещи.

 

Потъвам в сън, едва успял

от теб да се избавя,

но твоят образ засиял

не искам да забравя.

 

Излизам вън. Повява студ.

Нощта над мен пулсира.

Прегръща в топъл земен скут

Вселената Всемира.

 

Звезди горят. Там няма нощ.

Реалност и химера.

Защо любов с такава мощ

не мога да намеря?