Ангел Попов
Забрава

Ще забравим ли всичко и ние

както други по пътя си нов

и морето с вълна ще изтрие

всяка стъпка от нашта любов?

 

Ще забравим ли някога дните,

през които бе слънцето бог

и разсичаше с меч висините

като съдник сияен и строг?

 

Ще забравим ли вечер луната

чула тайните наши слова

и вълшебния дъх на тревата,

сплела пръсти под твойта глава?

 

Ще забравим ли даже балкона,

дето рожба люлееше ти

и за първи път виждах мадона

толкоз жива със земни черти?

 

Ще забравим ли? Да, ще забравим

този стоплящ сърцата пожар

ако в снежната вечер оставим

да угасне сърдечната жар.