Ангел Попов
Душите

Като свещта, горяща в мрака,

пламтят душите от любов

и даже никой да не чака

изпращат своя светъл зов.

 

Но не за скърби, за блаженство

пулсира пламнала свещта

и сътворява съвършенство

сама сред мрака на нощта.

 

Тайфуни сменят ветровете,

земята крепости руши,

но пак свещта сияйно свети

и стопля нашите души.