Ангел Попов
Сред вълните

И все така посред вълните

на искреност и на лъжа

по-светъл пристан търсят дните

да хвърлят корабни въжа.

 

Но все така са неразделни

добро и зло,живот и смърт,

ту хоризонти безпределни,

ту изведнъж — студена твърд.

 

Потърсиш обич, найдеш скука

и тръгваш мрачен по света,

отчаяш се, а тя почука

и носи грейнали цветя.

 

Но, Боже мой,какво остана

на любовта си да дариш?

И зейва двойна твойта рана

и пак в предчувствия гориш.

 

Но все така припряно бие

сърцето в кипналата гръд

и с топла кръв тревожно мие

на светли пристани брегът.