Ангел Попов
Отражения

Духът, успокоен, ви съзерцава

любими образи и светлини,

като небесен вир ви отразява,

за да ви вземе в свойте глъбини.

 

Потъват ручеи, звезди и птици,

неразтопени, ярки снегове,

от щастие препълнени зеници

и вятър, който птиците зове.

 

Но всеки образ после сам изплува,

изчезват ручеи, звезди и сняг,

тъжат зениците и пак надува

крилата вятърът към някой бряг.

 

Остават въглени под звезден шатър,

неизразимо нежна белота,

душа на птица и попътен вятър

за най-красивото ни — любовта.