Ангел Попов
Родопска песен

Злато самородно

са твойте земи,

Брацигово родно,

любов приеми!

 

Любов без омраза,

макар да боли,

брациговска роза

със силни бодли.

 

Душата ти страда

за твойте чеда,

жестока награда

за миг свобода.

 

Сърцата разбити

забрава грози,

води лековити

са твойте сълзи.

 

Грамади чернеят

под лунни лъчи,

съзвездия греят

с бунтовни очи.

 

Прииждат реките,

щом буря гърми,

припомнат борбите

за твойте земи.

 

Балканът надвесен

нашепва безкрай

родопската песен

за родния край.