Ангел Попов
Облаче бяло

Облаче плава в небето,

корабче сякаш в море,

где ли отива то клето,

где ли на пристан ще спре?

 

Нямам си свидна родина,

скитам се вечно в света,

всичко е китна градина,

всичко, но с тъжни цветя.

 

Твойте полета зелени

пустош безплодна покри,

чезнат в сърцето ранени

чудни хайдушки гори.

 

Бързай, пътувай нататък,

дето бе земният рай,

пътят човешки е кратък,

вечен е родният край.