Ангел Попов
Пъртината

По пъртината едва проправена

мъча се да стъпвам

в стъпките пред мен,

а фъртуната от сняг задавена

диша тежко, бълва своя дъх студен.

 

Крача и се вслушвам: под обувките

жалостиво скърца и хрупти снегът,

бял килим застилат ми снежинките,

за да се завърна в моя бащин кът.