Ангел Попов
Кестен

Кестен див мой, бляскав,

объл като гръд,

мен ли чакаш ласкав,

сам, на кръстопът?

 

С тъмен поглед, влюбен,

гледаш ме в очи,

неразбран и труден

нещо ти горчи.

 

Жив заровен в листи,

много див и сам,

чакаш нечий пръсти

да те стоплят с плам.