Ангел Попов
Старият котарак

Червената роза на двора

ухае с гирлянди от цвят

и златни пчели без умора

събират от тях аромат.

 

Под розово-шарена сянка

излегнат е стар котарак

и тихо в следобедна дрямка

сънува детинството пак.

 

Как с мама и татко начело

задружно си мъркали те

и припкало котето смело

тъй както безгрижно дете.

 

Но буря внезапно извила,

замлъкнал любимият глас,

а малкото коте спасила

съдбата в последния час.

 

Затуй сред съня си смутено

простенва понякога пак

под розата легнал блажено

дремливият стар котарак.