Ангел Попов
Горещо лято

Мълчи притихнала гората,

не трепва в жегата лесът

и чува се сред тишината

на ручей сребърен гласът.

 

Оглася бодро и звънливо

леса безгрижният поток

и буди чудото пенливо

дола задрямал и дълбок.

 

Далече мяркат се полята,

обвити в златна мараня

и чакат жадно небесата

да пратят хлад и ведрина.