Васил Райков
Операция Нептун (4)

4.

— Жив ли е? — извика професор Камбуров, щом водачът на „акулата“ влезе в помещението.

— Пристигнах късно — каза морякът. — Когато го вкарах в торпедото, беше вече издъхнал.

— Дано е другият — въздъхна професор Христозов, първият помощник на директора, който стоеше край масата и чупеше нервно пръсти.

— С еднаква вероятност може да е истинският Стилян — подхвърли жлъчно професор Камбуров и се обърна към капитана: — Карайте към подводната къща!

След няколко секунди подводницата направи плавен завой и се отправи към малкия остров…

Когато проучваше къде се намира подводната къща, Руси Лазаров не събуди ничие подозрение. Но той не можеше да предвиди, че от Психоневрологичния институт ще се обадят на професор Камбуров и ще му разкажат всичко. Преди да беше завършил разговора, директорът вече натискаше звънеца за секретарката.

— Професор Христозов веднага при мен! — изрева той на слисаната жена. — Веднага!

Малко по-късно двамата тичаха към асансьора. Двамата, които единствени знаеха, че действително съществува втори Стилян Кънев!…

Още когато замисляха експеримента, двамата ръководители на Института за океанографски изследвания знаеха, че в подводната къща ще отиде не истинският Стилян, а негов двойник, изработен в Държавната лаборатория за роботи двойници от типа „Хомо сапиенс–2“. На истинския Стилян не можеше да бъде казано, разбира се, защото нали неговият двойник трябваше да действува като напълно нормален човек! Истинският Стилян Кънев трябваше да бъде приспан тайно и вкаран в биохибернатора, където да прекара една принудителна, но напълно безвредна за здравето му триседмична почивка. А ето че двамата Стиляновци…

Пред вратата на биохибернатора ги посреща Недялков — млад учен, отскоро постъпил на работа в института. Впрочем той беше и третият, посветен в тайната. Без никакви обяснения професорите залепиха лица на стъкления похлупак, под който сладко спеше един мъж в бяла престилка. В същия миг Христозов изруга — мъжът в хибернатора беше лаборантът на Стилян…

Една досадна грешка беше провалила целия хитро скроен план. И едно неподчинение. Защото в уречения час директорът беше наредил по телефона на Стилян Кънев лично той да отиде до биохибернатора, за да вземе едни „извънредно важни проби“. А Стилян (види се бил е зает преди отпътуването!) беше изпратил своя лаборант. Без да подозира нищо, Недялков го беше приспал и сега той лежеше кротко в биохибернатора. Докато истинският Стилян…

— Положението е повече от трагично — заяви директорът. — Не можем по нищо да различим кой е истинският Стилян Кънев. Разбирате ли какво е станало? И не можем да унищожим двойника! По всички показатели те са идентични. В биохимичен смисъл двойникът е точно толкова човек, колкото е всеки от нас.

В подводната къща ги посрещна отчаянието. Ванда ридаеше безутешно на леглото, а Руси и Стилян се разхождаха, без да се поглеждат. Очевидно Стилян им бе разказал всичко.

Без да се стеснява от никого, професор Камбуров се спусна към своя подчинен.

— Кога пристигнахте тук? — попита задъхан той. — Първи или втори?

— Втори!

— Втори?… Сигурен ли сте?

— Но, разбира се! Когато дойдох, моят двойник спеше и в първия момент аз така се изплаших, че дори…

Професорът приседна на леглото и тихичко се засмя.

— Вие сте истинският Стилян Кънев! — каза подир малко той и изправи глава. По лицето му се стичаха радостни сълзи. После им разказа всичко.

— Но защо се е самоубил другият Стилян? — обади се Ванда. — Поведението му не е съвсем логично.

— Двойниците роботи от този тип се правят с едно единствено несъвършенство, което същевременно е защитно средство за прототипа. Техните съзнания се изчистват напълно от човешкия егоизъм. Затова Стилян първи се е самоубил. Заради вас, Ванда. За да бъдете вие щастлива. И е решил да излезе от играта във ваша полза. От негова гледна точка той е постъпил по единствено правилния начин, нали?

— Може би! — каза Ванда и се отправи към стъклената стена. Опря чело на хладното стъкло, зад което се простираше мрачната морска бездна, и повтори на себе си: — Сигурно така е най-добре!…

Настъпи мълчание, като след смъртта на истински човек. Или просто всички бяха уморени от преживяното, за да могат да разговарят. Само Стилян нарушаваше сега покоя на малката къщичка, като се разхождаше напред-назад, потънал в някакви си свои мисли.

— Искам да го видя още веднъж — каза тихо той, като се надвеси над професор Камбуров. — Другия Стилян…

Професорът само кимна с глава…