Доналд Бисет
Хвърчилото

Имало едно време едно съвсем ново хвърчило. Държало едно момченце на дълга връв. Хвърчилото било синьо.

Духнал вятър и го издигнал високо в небето.

— Вижте ме! Вижте ме! — викало хвърчилото на птичките. — Мога да летя по-високо от вас, по-високо и от облаците, а ако не бях така глупаво вързано, щях да се издигна и над слънцето.

— Е-е, чак дотам не можеш — казал вятърът. — И изобщо, без връвта ти съвсем няма да можеш да летиш.

— Що за глупости! — разгневило се хвърчилото. — Ти да не искаш да кажеш, че като държи връвта, детето ми помага? Нека да я пусне и ще ви покажа на какво съм способно!

Не след дълго момченцето дръпнало връвта и свалило хвърчилото на земята. Оставило го и отишло да похапне.

„Ех, защо не бях сега свободно!“ — казало си хвърчилото.

В това време минала една мишка.

— Ей, ти — викнало хвърчилото. — Ела да ми помогнеш. Аз мога да летя по-високо от всички на света, но тая връв ми пречи. Ако я прегризеш ще литна високо, чак до слънцето и ще стана властелин на света.

Мишката прегризала връвта.

— Ветре, духай! — извикало хвърчилото. — Сега е мигът да полетя!

Вятърът духнал, но хвърчилото не помръднало. Взело да се ядосва.

— Вината не е в мен — казало хвърчилото. — Само да можех да се издигна над земята и ще полетя нависоко.

В този момент се върнало детето. То не забелязало, че връвта е скъсана, взело хвърчилото и го подхвърлило. Вятърът духал, но хвърчилото едва-едва се задържало във въздуха и тупнало на земята.

— Видя ли сега, че без връвта не можеш? — извикал вятърът. — Тя ти помага да летиш.

— Така е, но не разбирам защо? — рекло хвърчилото. — Връвта не може да лети.

— Вярно е, че тя не може без теб, както и ти без нея. Но не можете да летите без мен, а най-вече без момченцето, което държи връвта.

Детето завързало скъсаната връв, вятърът духнал и хвърчилото отново полетяло високо, високо и сякаш достигнало слънцето.

— Гледайте всички! — викало щастливо то. — Гледайте ни какво можем!