Доналд Бисет
Оризовият пудинг

Имаше едно време един оризов пудинг, който стоеше потиснат в шкафа до сиренето.

— Какво да правя? — каза разплакано той. — Мери и Джон не искаха да ме изядат на обяд!

— Недей да се тревожиш! — успокои го сиренето. — На твое място щях да помоля детските сънища да ми помогнат.

— Детски сънища ли? — зачуди се пудингът, който изобщо не бе чувал за тях. — А те кои са?

— Ясно, не знаеш нищо за сънищата! — рече сиренето. — Вярно, че те приготвиха днес, а аз от седмица съм тук и вече съм ги виждало.

— И къде да ги намеря тези сънища? — отново попита оризовият пудинг.

— Не знам със сигурност — отговори му сиренето, — но всяка вечер, щом майка им ги сложи в леглата и децата заспят, сънищата влизат през прозореца и се сгушват при тях. Най-напред идва сънят на Мери, тъй като тя първа заспива. А като заспи и Джон, идва и неговият сън.

— Можеш ли да ме запознаеш с тях? — попита пудингът. — Знаеш ли дали ще дойдат и тази вечер? Ако дойдат, ще ги помоля да накарат децата да ме обикнат.

— И аз бих постъпил така, ако съм на твое място — каза сиренето. — Знам, че сънищата ще дойдат скоро.

Тогава оризовият пудинг извика през ключалката на котарака Мърмър:

— Би ли ми направил една услуга? Като дойдат сънищата на Джон и Мери, ги помоли да дойдат първо при мен, за да поговорим.

— Става! — рече Мърмър, който се облизваше за оризов пудинг. После се качи на перваза и зачака.

Веднага щом децата заспаха, сънищата пристигнаха. Те тръгнаха към стаята им, но Мърмър ги спря:

— Моля ви да отидете първо в шкафа при оризовия пудинг. Той стои там нещастен, защото децата не го харесват.

— Не харесват оризов пудинг ли? — учудиха се детските сънища. — Ей сега ще оправим работата!

Те отидоха до кухненския шкаф и оризовият пудинг беше щастлив да се запознае с тях.

— Колко се радвам, че дойдохте! — каза той. — Моята молба към вас е да пошепнете на децата, когато заспят, колко съм вкусен в действителност!

— Няма проблеми! — кимнаха сънищата. — Точно това ще им прошепнем. Не се тревожи повече, скоро ще похапнат с теб.

Олекна му на оризовия пудинг.

— Сбогом! — каза им той. — И още веднъж ви благодаря.

Детските сънища влязоха в спалнята, гушнаха се до дечицата и започнаха да им нашепват колко вкусен е всъщност оризовият пудинг. Напомниха им, че в шкафа, при маслото и сиренето, има точно такъв пудинг и той много желае да го харесат. Въобще, на оризовите пудинги много им се иска да бъдат обичани!

След това и сънищата заспаха. На сутринта те се събудиха първи, изчакаха и децата да се събудят и после излетяха през прозореца.

Денят беше чудесен. От сутринта децата играеха в градината и към обяд изгладняха много. Първо изядоха супата, после и второто, а накрая майка им ги запита:

— Искате ли за десерт оризов пудинг?

— Да, да, много искам! — развика се Джон.

— И аз искам, и аз! — включи се и Мери.

Майка им беше твърде изненадана, защото беше свикнала, че децата й не обичат оризов пудинг. Естествено, тя нищо не предполагаше за сънищата. Но децата помнеха думите им. Майка им напълни по една голяма паница оризов пудинг, като сипа и на себе си.

— Джон, нали е много вкусен пудингът? — каза Мери, като загребваше с лъжичката.

— Наистина е вкусен. Точно като в съня ми! — отвърна Джон.

— И ти ли си сънувал оризов пудинг? — учуди се Мери. — Колко странно!

Оризовият пудинг не промълви и дума, страхувайки се, че някой може да го чуе. Но тихичко прошепна на себе си: „Много обичам да ме обичат!“.