Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Лозанова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2013)
Издание:
Доналд Бисет. Небивалици
Английска. Първо издание
ИК „Пан“, София, 2009
Редактор: Костадин Костадинов
ISBN: 978–954–657–154–0
История
- — Добавяне
В един летен ден лорд Нелсън си седеше, както обикновено, на върха на високата си колона, когато към него приближи едно облаче.
— Моля те, измий ми лицето — рече му лорд Нелсън.
— С удоволствие — отвърна облачето и поля адмирала с дъждец, докато лицето му не блесна от чистота.
— Благодаря ти — каза Нелсън. — Предполагам, че си вълшебно облаче, нали?
— Да, адмирале, вероятно съм — съгласи се облачето.
— Естествено, че си вълшебно — рече лорд Нелсън. — Само вълшебните облаци могат да говорят. Но знаеш ли, малко облаче, колко съм самотен тук горе, където няма с кого дума да разменя.
— Ами просто погледнете през далекогледа си, сър — посъветва го облачето, — и ако видите някого, с когото ви се прииска да поговорите, аз ще отида да му кажа.
И така лорд Нелсън доближи далекогледа към здравото си око и огледа целия площад „Трафалгар“ и малката съседна уличка „Сейнт Мартинс Лейн“. Именно на „Сейнт Мартинс Лейн“ видя една ярка да пресича напред-назад улицата.
— Защо това пиле пресича улицата? — попита лорд Нелсън.
— Не знам — отвърна облачето. — Да го повикам ли?
— Да, моля — рече лорд Нелсън.
А облачето отиде при ярката и й каза:
— Лорд Нелсън желае да разговаря с теб.
Ярката се почувства много горда и застана под колоната на адмирал Нелсън. Лордът спусна една връвчица и ярката се покатери по нея чак до върха на колоната. Нелсън остана много доволен, че я вижда.
— Как се казваш? — попита той.
— Марта, милорд — отговори ярката.
— А защо кръстосваш напред-назад улицата? — зачуди се лорд Нелсън.
— Ами ето защо, милорд. Когато снеса яйце от едната страна на улицата, някой там ще може да закуси с него. Тогава пресичам, за да снеса яйце за закуска на някой от другата страна на улицата.
— Яйце за закуска! — размечта се лорд Нелсън. Сетне въздъхна тежко и една сълза се търкулна по бузата му.
— Не плачете, милорд — рече Марта. — Ако искате, ще остана при вас и всяка сутрин ще ви снасям яйце за закуска.
Точно така и стана.
Понякога малкото облаче наминава, за да пусне дъждец, докато измие лицата им, а понякога тримата просто си бъбрят.
Лорд Нелсън вече не е самотен и винаги има прясно яйце за закуска.