Даяна Мур
Приласкай ме в топла вечер (8)

Осма глава

Вечерята премина в приятна атмосфера и децата на Шейла се проявиха откъм най-добрата си страна. Заради тях Вейн бе украсила трапезарията с коледна украса. Знаеше, че Дирдри още не беше виждала сняг, тъй като Скот бе служил досега само в тропически области. Така че тя се надяваше с украшенията, с шарените чинии, коледните бисквити и с малките подаръци под елхата да успее да предаде на децата нещо от коледното настроение.

Кийф с нищо не се издаде пред другите, че е ядосан на Вейн, и се държеше като очарователен, любезен домакин.

Но Вейн започна сериозно да се тревожи за Шейла. Виолетовите кръгове под иначе така сините й очи свидетелстваха за тежестта, която я притискаше. Работеше на половин ден, но очевидно, като се имат предвид трите й деца и съпруг в болницата, й беше трудно да се справи с положението. Вейн осъзна, че на Шейла й е необходимо непременно малко време за самата нея, но знаеше също така, че тя никога не би помолила шефката си за помощ. Затова Вейн й каза сякаш между другото:

— Шейла, в киното на базата дават удължени прожекции. Би ли имала нещо против Кийф и аз да вземем утре децата с нас? — Три чифта кафяви очи се насочиха в очакване към Шейла, когато Вейн добави с усмивка: — Ще ги върнем вкъщи най-късно до девет часа.

Отначало Шейла изглеждаше въодушевена от предложението, но после поклати глава:

— Наистина е много мило от твоя страна, Вейн, но би било твърде голямо изпитание за теб. Момчетата и Дирдри заедно на едно място, докато се прожектират два филма! Боя се, че това е повече, отколкото би могла да понесеш.

— О, съвсем не — възрази Вейн. — И без това Кийф и аз искахме да гледаме филмите, така че това изобщо не е проблем. — Тя се обърна към Кийф, който сега беше облечен в широк панталон и пуловер и седеше срещу нея на другия край на махагоновата маса. — Или си на друго мнение, Кийф?

— Не, разбира се, че не — отвърна той вежливо. Дори с мимика не се издаде, че е изненадан. Те ходеха много рядко на кино. Кийф не беше любител на филмите и когато си беше у дома, Вейн предпочиташе да прекара колкото се може повече време сама с него. — Нали знаеш какво става, Шейла. След две години брак няма вече толкова вълнения. Меденият месец е свършил и малката лейди търси други форми за развлечение и отмора.

Вейн се насили да се усмихне. Знаеше, че думите са насочени пряко към нея и стрелата му бе попаднала в целта.

— Е, щом като няма да ви коства нищо… — каза Шийла колебливо.

— Наистина няма — увери я Вейн с усмивка.

Шейла я изгледа дяволито.

— Високо оценявам жертвата ти, защото зная какво означава да издържиш два филма с моите палавници. — После се обърна и към Кийф: — Не бива да преувеличаваш толкова много, Кийф. След четиринадесет години брак Скот и аз все още имаме чувството, че меденият ни месец не е свършил. А вие двамата очевидно повече от шест месеца не сте били заедно, тъй че сигурно не е необходимо да си блъскате главата над въпроса, какво бихте могли да правите вечер.

Докато Джеръд се опитваше да прикрие усмивката си, а момчетата се изкискаха и Дирдри, широко отворила очи, местеше погледа си от един на друг, очевидно, без да разбира какво означава закачката, Вейн се изчерви. После стана припряно.

— Иска ли някой десерт?

— Аз! — извикаха в хор три детски гласа. Вейн беше доволна, че вниманието на децата пак беше отклонено. Тръгвайки за кухнята, мина край Кийф — той стана и я последва.

— Какво има за десерт? — попита той, когато тя отвори хладилника и заизважда добавките към масления крем.

— Сладоледова торта с крем и плодов сладкиш. Също и пай със сметана по бостънски, който Шейла ни донесе.

— Трябва ли и него да сложим на масата — попита Кийф с явно нежелание.

Тя го погледна през рамо и забеляза дяволития блясък в очите му. Внезапно се почувства много по-добре.

— Да, трябва — отвърна му тя с престорена строгост.

Кийф го извади неохотно.

— Ще го изнеса, докато ти приготвиш крема — каза той. За момент остави пая и включи кафе машината, после наля вода в един чайник, тъй като Вейн предпочиташе да пие чай.

— Благодаря — извика тя.

Кийф кимна. Погледът му отново стана сериозен. Тръгна към вратата, но се спря още веднъж и рече тихо:

— Трябва да поговорим.

Вейн се обърна към него.

— Да — отвърна му също толкова сериозно. — И благодаря, Кийф, че се съгласи за киното. Знам, че би трябвало първо да те питам, защото ти не обичаш особено филмите, но…

— Но ти се тревожиш за Шейла…

Вейн кимна.

— Този път ще оставя да ти мине номерът, но ще ти струва скъпичко.

След тази загадъчна забележка той затвори вратата след себе си. Вейн гледаше изненадано подире му, после се опомни. Е, добре, във всеки случай ще трябва да му обясни и тази история с „малката лейди“ — помисли си тя и се съсредоточи с пресилено усърдие в работата си.

 

 

Докато децата разчистваха масата, а мъжете миеха съдовете, Шейла помогна на Вейн да подбере останалите украшения за полуукрасената елха. Когато мъжете се върнаха от кухнята, стълбата вече беше изправена, а кутиите с топките се намираха върху малката масичка. Кийф тръгна към барчето и попита двете жени дали искат да пят нещо. Те отказаха и той приготви коктейл за себе си и Джеръд.

Двамата се настаниха на тъмносиньото канапе със светлосини райета в цвета на килима.

— Уважаеми лейди, би трябвало повече да си почивате и да се разтоварвате, докато сме на сушата — каза Кийф. — А като заминем, отново можете да се заемете с миенето и чистенето си.

— Като че ли не го зная — въздъхна Шейла. — Но вие, мъжете, отсъствате прекалено дълго.

Кийф се засмя.

— Сега вече знам, защо вие, жените, с такова нетърпение чакате да слезем от кораба — обърна се той към Вейн.

— Затова… и още по една друга важна причина. — Шейла подаде на двете по-малки деца няколко лъскави топки, преди да добави: — Но понякога се питам дали това изобщо си струва… месеците самота, от които стават години, за да получиш само мъничко удоволствие.

— О, господи! — възкликна Джеръд. — Та на нас гледат само като на инструменти за секс и…

— Какво е това „инструмент“ за секс? — попита шестгодишната Дирдри.

Възрастните се засмяха, а Дърк, единадесетгодишен, но най-големият от децата, рече:

— Много си малка, за да го разбереш, глупаче.

Пълнобузестото личице на Дирдри направи мрачна гримаса. Тя тръсна огорчено черните си къдрици.

— Мамо, Дърк винаги казва, че съм много малка. И глупава. Но когато му помогнах да спечелят футболния мач, не мислеше така. — Тя сложи ръце на кръста си и неволно изпусна една стъклена топка, ръчна изработка.

Вейн си отдъхна облекчено, виждайки, че топката остана невредима, тъй като се беше търкулнала по дебелия килим. Украшението беше изрисувано с мотиви от Рождество Христово и бе едно от любимите й. Тя го вдигна и го подаде на Дерек — по-малкото момче.

— … и като най-големият от вас — с пет години по-голям от теб, е свикнал да бъде покровител — обясняваше в този момент Шейла на Дърк, опитвайки се да ги помири. Тя очевидно беше викнала със споровете между най-големия си син и дъщеря си, които много си приличаха с черните си коси и източените, щръклести фигури. Дерек обаче — червенокос и набит — напомняше за баща си.

— Съвсем не е по-голям с пет години. След няколко дни ставам на седем…

— След три седмици — прекъсна я Дърк, наведен от стълбата.

— Няма значение, а той е само един всезнайко — довърши Дирдри думите си. Тя тропна крак и щеше без малко да настъпи едно друго украшение, което Шейла беше изпуснала в бързината.

Вейн бързо го вдигна, преди да пострада, и потърси подходящи думи. Знаеше, че нервите на приятелката й са обтегнати до скъсване и че не обича да се кара на децата, когато са някъде на гости. Но Кийф я изпревари.

— Знаеш ли, Дирдри, може би би трябвало да благодариш на брат си, че те е пуснал да играеш в отбора му.

От спокойния му глас лицето на Дирдри се изглади отново. Изразът й се смени от враждебност в объркване.

— Но защо аз да му благодаря? В края на краищата аз му помогнах да спечели мача.

— Колко момичета играха в отбора?

— Само аз.

— Не мислиш ли в такъв случай, че е била много мило от страна на брат ти да поиска помощта ти? Не ми се вярва братята на други момичета да молят сестрите си за помощ.

Дирдри, която в лицето на Кийф беше виждала винаги само един забавен чичо, се замисли за малко върху думите му.

— Братята на другите момичета са дори още по-отвратителни — рече тя след малко.

Дърк мрачно сбърчи чело и се канеше да каже нещо, но Шейла го застави да замълчи, като го изгледа предупредително.

Дирдри се обърна към Кийф.

— Не искам да се отнася повече с мен като с бебе — добави тя поуспокоена.

Кийф се помъчи да прикрие усмивката си.

— Знаеш ли, по-възрастните братя са склонни да го правят — обясни той. — Но те не си мислят нищо лошо.

— Ти по-голям брат ли си бил? — поиска да разбере Дирдри.

— Не. Аз бях самотно дете, но винаги съм си мечтал за една по-малка сестричка като теб.

Дирдри вече бе напълно успокоена. Тя се усмихна, при което се откриха трапчинките й:

— О, така ли?

— Дирдри, ще ми подадеш ли някоя друга топка или камбанка? — запита Дърк недоволно. — Краката ми вече изтръпнаха.

Дирдри притича към коледните украшения.

— Може ли да ти ги донеса горе? — попита тя усърдно, когато се върна отново.

— Не. Само ще разклатиш стълбата и… — започна Дърк нетърпеливо, но като видя бурята в очите на сестра си, промени мнението си. — Окей — отстъпи той колебливо.

Дирдри се усмихна, сияеща и когато Дърк несъзнателно отвърна на усмивката й, Вейн разбра колко много всъщност се обичаха двамата. Само дето често се сблъскваха, защото имаха еднакъв темперамент. Дерек, очевидно в ролята на помирител, се приближи към стълбата и я крепеше, докато Дирдри се катереше нагоре, за да подаде на брат си една сребърна камбанка.

Шейла застана до Вейн и въздъхна.

— Слава богу, че Кийф успя да спаси ситуацията — каза тя, прегръщайки Вейн през кръста. — Всичко предвещаваше доста ожесточена битка, а не ми се искаше да ти развалям вечерта.

— Остави, нямаше да я развалиш — прошепна Вейн. — На всички ни щеше да стане доста скучно, ако децата не бяха внесли живот в компанията.

Шейла й намигна.

— Но не и когато твоят разкошен съпруг е тук!

Вейн поклати развеселено глава. Когато почна да затваря и слага една върху друга празните кутии, тя чу Шейла да произнася:

— Преди да се очерни реномето на Скот, бих искала да добавя, че той с положителност не се проявява незадоволително в споменатото преди малко отношение.

— Ако беше така, нямаше толкова много да ти липсва — подразни я Кийф.

— Именно — съгласи се с него Шейла, усмихвайки се широко. После се обърна към Вейн, която наблюдаваше мълчаливо как децата украсяват дървото. — А какво мислиш ти по темата, шефе?

Вейн беше свикнала с грубия хумор на приятелката си.

— Мисля, че е време да окачваме гирляндите — отвърна тя спокойно.

Шейла се приближи към децата и им подаде златисти и сребристи гирлянди, после огледа елхата внимателно и установи:

— Част от горните клонки са съвсем изкривени. — Тя изпитателно обиколи дървото. — Да не би някое куче да си е вършило работата край този огромен екземпляр?

— Не, това беше Вейн. Тя има малко извратен вкус и ние се любихме между клоните.

— Кийф!

На Вейн й идваше да потъне в земята. Знаеше, че шегите на Кийф понякога можеха да бъдат твърде прями, но никога досега не беше се опитвал да я унижава. Тя неволно сви устни, чувайки заразителния смях на Шейла. Хвърли бърз поглед към Джеръд и щом съзря странната му усмивка, тя разбра всичко. Кийф не беше имал нея предвид, а бе искал да предупреди Джеръд: „Долу ръцете!“.

— Сега пък се съсипва моето реноме — каза Вейн, за да намали напрежението. — Искам да поясня, че моят мъж е оня, който… — Тя спря внезапно, защото ясно си спомни отново оня пръв ден у дома.

— Да? — любопитстваше Шейла, като продължаваше да се усмихва широко.

— … който поставя върха на елхата. — Кийф стана и се отправи към нея, а Вейн продължи бодро да лъже. — Семейна традиция.

В очите му танцуваха тъмни пламъчета, когато спря само на няколко сантиметра от нея. Вейн си помисли, че ще я целуне и нервно преглътна. Но той само издуха кичур коса от пламналата й буза и попита безстрастно:

— А къде сложи прочутата си традиционна звезда?