Прекара цялата сутрин в джунглата и му беше много приятно. Застреля четири гълъба и две диви патици и се почувства като голям герой, когато влезе в кухнята, където Фрида приготвяше бифтек.

— Тъкмо мъж на място за една къща — рече тя, когато видя птиците. — Искаш ли следобеда да бъдеш полезен? Помолих Ед да оправи четири рафта на етажерката — веднъж, два, двадесет пъти. Дървото е съвсем изпочупено. Какво ще кажеш?

— Разбира се — отговори Джони. — Ще ги оправя.

Обядваха, легнаха си заедно, а към три часа Фрида каза, че ще отскочи до селото, за да провери за пощата и да вземе вестник.

— Аз ще поправя рафтовете.

Тъй като Джони прекара следващите два часа в кухнята, Тони, който изнемогваше от горещина на слънцето, не можа да го зърне, но видя Фрида, когато излезе на палубата, влезе в моторната лодка и се насочи към него.

Тони бързо скри бинокъла и измъкна въдицата от скобата.

Лодката на Фрида мина на стотина фута от него и той разбра, че тя го наблюдава. Държеше главата си наведена и метна въдицата с движение, за което се надяваше, че е професионално.

Ама че мацка! — помисли си той. — Божичко! Де да му паднеше такова парче!

Ако Джони наистина се беше укрил тук, разсъждаваше Тони, хич не му беше лошо. Но дали беше Джони? Отново погледна към лодката с бинокъла, но не забеляза признаци на живот. По дяволите! Беше на път да се опече жив под това проклето слънце и осъзна, че по езерото няма никакви рибари. Може би щеше да е по-добре да се върне. Можеше да привлече вниманието, като седи така в моторницата. Отново насочи бинокъла към лодката жилище, след това, като не забеляза пак нищо, прибра въдицата и реши да се върне. Ще дойде по-късно, когато слънцето нямаше да е толкова жарко.

Непривикнал на слънце, той вече беше болезнено изгорял. Отиде до мотора на лодката, хвана ръчката и дръпна. Последваха пръски и нищо друго. Като псуваше, той дръпна отново. Пак никакъв резултат.

Беше впил поглед в мотора и го проклинаше. Още четири пъти дръпна ръчката, пот шуртеше от него, но моторът не искаше да запали. Приседна на ръба на лодката с риза, напоена с пот.

Салвадоре го беше уверил, че няма да има неприятности с мотора. Трябвало само да се дръпне ръчката. А сега тази проклетия не искаше да запали! Можеше тук жив да изгори!

Луд беше, дето реши да използва лодката! Нищо не разбираше от лодки и мотори за лодки. Дори не можеше да плува! Гледаше с копнеж към прохладната вода около себе си.

Ремъците на кобура се врязваха в кожата му. Носеше го под ризата. Пъхна ръка под нея, разкопча ги и го свали, като сложи пистолета до въдицата.

Какво да прави, по дяволите?

Върна се при мотора и с все сила дръпна ръчката. Моторът кихна и замлъкна.

Тогава чу бумтенето на приближаваща моторница. Погледна и видя Фрида, която се връщаше от Литъл Крийк. Махна й, тя спря мотора и като насочваше лодката, се приближи, носена от течението, към него.

— Неприятности ли имате? — попита.

Тони се втренчи в нея. Очите му поглъщаха очертанията на гърдите й, твърдата линия на ханша, русата коса и блестящите сини очи.

— Аха. Не иска да запали.

— От горещината е. Двигателят се е омаслил. Свалете капачката и го почистете. Тогава ще запали.

Тони се огледа.

— Нямам никакви инструменти.

— Аз ще го направя. Дръжте двете лодки заедно.

Тя отвори заключено шкафче, извади от него комплект инструменти и се прехвърли в неговата лодка. Докато влизаше, кракът й се заплете в ремъците на кобура и тя се спъна, като разклати лодката. Той я задържа и я изправи, а усещането на мишницата й в ръката му беше като сексуален шок за него. Ритна кобура под седалката, където нямаше да се вижда.

Тя коленичи с гръб към него и отвори кутията с инструментите.

— Нов сте по тези места, нали? — запита, докато вадеше някакъв гаечен ключ.

— Да. Приятел съм на Бруно. — Плъзна поглед по гърба й и усети как в него се надига похот.

— Помислих си, че не съм ви виждала досега. — Тя извади втулката. — Виждате ли? Масло.

Обърна се с втулката в ръце.

— Хич не се сетих — обади се Тони прегракнало. — Нищо не разбирам от лодки… Тук съм на почивка.

— Салвадоре ми е добър приятел. — Взе парцал от кутията с инструменти и избърса втулката. — Винаги е приятно да видиш ново лице.

Той я зяпаше, като се чудеше какво ли искаше да каже.

— Сигурно.

— Няма да хванете никаква риба по това време — продължи тя, като върна втулката на мястото й и започна да я завинтва. — След около два часа — да, но сега е прекалено горещо.

— Добре е, че го чувам от вас… Изпържих се.

— При Салвадоре ли сте отседнали?

— Точно така.

Погледна го, сините й очи бяха подканващи.

— Може би ще се срещнем някой път.

Беше ли това покана? — чудеше се Тони и отново желанието го прониза като удар с меч.

— Защо не? — Той се взря в нея. — Бруно ми каза, че при вас е доведеният ви брат.

— Той си замина рано тази сутрин. Има бизнес в Маями. — Тя се усмихна. — Липсва ми компанията му. Тук ми е доста самотно. Мъжът ми се връща късно вечер.

— Аха. Представям си.

Тя влезе в лодката си.

— Опитайте сега. Ще запали. — Пресегна се към стартера на своя мотор. — Ако нямате какво да правите, защо не се отбиете към пет и половина? — Сините й очи срещнаха неговите. — Мъжът ми никога не се връща по-рано от седем.

Преди той да успее да отговори, тя запали мотора, махна му и бързо отдалечи лодката си от неговата.

Тони гледаше след нея с разтуптяно сърце. Ако и това не беше покана за чукане, здраве му кажи! И то какво чукане! Но почакай, рече си той, ами ако Джони или който и да е оня боклук не си е отишъл? Ако го омотава, за да влезе в капана? Ама защо ще го прави? Познаваше този тип жени, дето ги сърби в гащите. Може оня и да не й е доведен брат. Може и да не е Бианда. Значи си е отишъл и отново я е засърбяло.

Дръпна стартера и моторът запали. С мозък, кипнал от възбуда, се отправи назад към Литъл Крийк.

Салвадоре беше на кея и му помогна да излезе от лодката.

— Видя ли го?

— Не, но видях нея. Проклетият мотор не искаше да запали. Тя го оправи. Каза, че тази сутрин доведеният й брат е заминал за Маями. Покани ме да отида при нея в пет и половина. — Тони изтри потното си лице с опакото на ръката. — Какво мислиш?

— Ако той е там, ще си навлечеш беля.

— Да, но ако е там, защо ще ме кани? — Очите му светнаха похотливо. — Обзалагам се, че който и да е оня боклук, вече си е отишъл и тя си иска отново. Така че, о’кей, отивам там, оглеждам се, давам й, каквото й трябва, след което съобщавам на шефа, че това не е бил нашият човек, и се връщам. Разумно, нали?

Салвадоре го изгледа продължително.

— Това ти е погребението. Може и да си прав. Във всеки случай, откъде накъде аз ще се тревожа? Можеш сам да се грижиш за себе си. Щом искаш да вървиш, върви.

— Аха. Какво ще кажеш за една голяма студена бира? Целият горя.

* * *

Джони тъкмо поставяше последния рафт на мястото му, когато чу далечния шум от моторницата на Фрида. Затегна последния винт и отиде до кухненския прозорец.

Видя, че лодката й бързо приближава и тъкмо се канеше да излезе на палубата, когато спря, тъй като съзря и някаква друга лодка в далечината на езерото. Инстинктът му за опасност го прикова на място. Заби поглед в другата лодка с някакъв сам мъж в нея, която се бе насочила към Литъл Крийк.

Фрида докара лодката под кухненския прозорец и извика:

— Не излизай!

Настойчивостта в тона й му подсказа, че има неприятности. Отиде във всекидневната и зачака тя да дойде при него.

— Какво се е случило?

Тя набързо му разказа за неочакваната си среща с Тони.

— Има пистолет — завърши. — Каза, че е приятел на Салвадоре.

Джони седна. Почувства, че се задушава. Мрежата около него се бе затегнала.

— Опиши ми го — подкани я той. — Как изглежда?

— Около тридесетгодишен, слаб, мургав, хубав. На дясната си ръка има татуировка на гола жена.

Джони трепна.

Тони Капело! Татуировката не оставяше никакво място за съмнение.

Забелязвайки реакцията му, Фрида попита:

— Някой от тях ли е?

— Да… Един от тях. Наблизо са, бебче.

Те се погледнаха един друг, после тя приближи и коленичи до него.

— Пита ме за доведения ми брат. Рекох му, че си заминал.

— Трябва да си вървя.

— Не! — Ръката й погали лицето му. — Можем да го заблудим, Джони. — Поканих го да ми дойде на гости в пет и половина. Мисля, че ще дойде. Ще отидеш в джунглата и ще чакаш. Мога да го убедя, че си заминал, и тогава те ще търсят другаде, а отсега нататък ти ще стоиш тук и ще се криеш.

Той се вторачи в нея.

— Ти го покани тук?

— Джони! Обичам те! Искам да си в безопасност! Той ще дойде. Ще го разведа из жилището, след това ще се отърва от него. Когато се увери, че не си тук, ще си отиде.

— Ти не знаеш какво правиш! Този човек е опасен! Познавам го! Не можеш да останеш тук сама с него!

— Няма мъж под небето, с който да не мога да се справя — отвърна Фрида и се усмихна. — Познавам мъжете. Ще се оправя. Върви в джунглата и чакай. Ще се отърва от него, преди Ед да се е върнал.

Джони впи очи в нея. Спомни си думите на Скот: „Ние плуваме голи. Не се притеснявай от Фрида. Тя е виждала повече голи мъже, отколкото аз скариди“. Тогава беше помислил, че това е глупава реплика на глупав мъж, но сега се питаше дали Скот не е казал истината.

Имаше ли значение? Погледна я. Без нея със сигурност много скоро щеше да е мъртъв. Изпита за момент тъга, после сви рамене.

— Предполагам, че това е най-добрият начин да го преметнем. О’кей, ще отида в джунглата, но си отваряй очите… Коварен е като змия.

Тя го погледна.

— Не бъди глупав, Джони. След някакви си четири дни ще сме далеч оттук. Правя това заради теб и само заради теб.

— Да. — Той се отстрани от нея.

Заради мен — мислеше си — или заради парите?

— Постъпих умно, като му казах, че си заминал, нали? — Видя, че тя копнееше за малко похвала, но му беше невъзможно да го направи. Последва пауза, после тя продължи: — Отсега нататък обаче ще се криеш. Ще трябва да стоиш вътре, но това ще е само за четири дни.

— Така е. — Той не можеше да я погледне. Никога не се беше чувствал толкова потиснат. — Отваряй си очите. Аз тръгвам.

— Целуни ме.

Искаше ли това? Насили се да я погледне и блестящите й сини очи го завладяха. Тя се притисна към него, пръстите й се заровиха в косата му, тялото й търсеше неговото.

— Джони… Джони… Обичам те — прошепна с устни до бузата му. — Много скоро тази неприятност ще е забравена. Повярвай ми! Ще се оправя с него.

С пистолет и термос с ледена вода Джони отиде в горещата джунгла и като се настани на сянка, се приготви да чака. От мястото си виждаше езерото и лодката жилище.

Няколко минути след пет и половина видя да се задава моторница откъм другия бряг.

* * *

Тони си беше пийнал здраво и сега бе изпълнен с пиянска смелост и похотливост. Беше взел назаем сако от Салвадоре, така че можеше да носи пистолета си, а беше се погрижил и да го почисти, смаже и провери, преди да тръгне от Литъл Крийк.

Не очакваше неприятности, но беше готов да ги посрещне. Страхът му от Джони беше удавен в уискито и мислите за Фрида.

Когато приближи жилището, загаси мотора и остави лодката незавързана, а Фрида излезе на палубата.

— Здрасти! — рече тя. — Надявах се да дойдеш. — Улови въжето, което той й хвърли, и го завърза здраво. — Обзалагам се, че ще пийнеш?

— Аха. — Тони се покачи на палубата. Ръката му се провря под сакото и освободи пистолета от кобура, за да може да го измъкне веднага. Вече много напрегнат, той се огледа.

— Е, хайде, влизай. — Фрида се обърна и влезе във всекидневната.

С котешки движения Тони я последва, като внимаваше да е толкова близо до нея, че при нужда тялото й да го прикрие. Един бърз поглед го увери, че са сами.

— Нека поогледам наоколо, бебче — рече той. — Трябва да съм сигурен, че сме само двамата.

Тя се изсмя.

— Ама че мъже! Джони беше същият. Вечно изплашен, че мъжът ми е скрит някъде с пушка в ръце. Хайде, давай тогава.

Като вървеше пред него, тя го заведе от своята спалня в другите две, след това в кухнята, после в банята. Даже отвори пред него големия шкаф, за да го провери.

След това се извърна и с подигравателна усмивчица в ярките сини очи попита:

— Доволен ли си?

Тони се ухили. Сега беше напълно успокоен.

— Разбира се. Хайде да изпием онова питие.

Тя го отведе отново във всекидневната.

— Съжалявам, но има само кола. Не можем да си позволим алкохол.

Тони изпъшка, но може би така беше по-добре. Знаеше, че вече е доста зареден.

— Добре. — Той седна и се зазяпа в нея, докато тя отиваше към кухнята. Върна се с колата и му я подаде.

Той похотливо я изгледа, отпи, после отново впи поглед в нея.

— Какво парче си!

— И Джони все това казваше.

— Твоят доведен брат?

Тя се засмя и седна на разстояние от него.

— Никога не съм имала брат… нито половин, нито цял. — И му намигна. — Между нас да си остане, но едно момиче трябва да бъде почтено в този ужасен край. Джони беше скитник, когото мъжът ми бе прибрал, но беше добър в леглото.

Тони наостри уши.

— И какво стана с него?

Тя сви рамене.

— Само кораби в нощта.

— Какво, по дяволите, значи това?

— Той остана тук три нощи. Замина си рано тази сутрин. Беше добро момче… но малко смахнат. — Тя го погледна. — Беше суеверен. Ти суеверен ли си?

— Аз ли? Не.

— Вечно приказваше за някакъв медальон на свети Христофор, който загубил. Това май не му даваше мира.

Джони! Тони се наведе напред.

— И къде каза, че отишъл?

— В Маями. Имаше пари. Каза, че ще наеме лодка и ще замине за Хавана. А защо ли някому е притрябвало да отива там?

— Имаше ли багаж със себе си?

— Голям куфар. Беше тежък: даже той виждаше зор с него. — Тя наклони глава на една страна. — Защо такъв интерес?

Тони седеше неподвижно и мислеше. Това беше важна информация. Знаеше, че трябва бързо да се върне и да се обади на Луиджи. Трябваше да пипнат този кучи син в Маями, преди да е наел лодката. След това погледна към Фрида. Може би един час нямаше да е от кой знае какво значение.

Той стана.

— Хайде да проверим с теб дали някое от тия легла е меко — предложи.

Тя се засмя.

— Затова си дошъл тук, нали?

Като дишаше учестено, той разкопча ремъците на кобура и я последва в спалнята й.

* * *

Седнал в сянката, като проклинаше комарите, които непрестанно свиреха около него, Джони видя Тони да излиза на палубата и да влиза в моторницата си. Погледна часовника на ръката си. Тони беше стоял вътре един час. Не беше нужно да напряга въображението си, за да разбере какво са правили онези двамата. Изпитваше студена неприязън към нея. Как можеше да му казва, че го обича?

Почака, докато моторницата на Тони се скри от погледа му, след това бързо прекоси кея и влезе във всекидневната.

Чу, че е в кухнята. Застана на вратата и я видя да бърка тесто. В тенджера тихо вряха гълъбовите гърди.

— Всичко е наред — рече тя, като го видя на вратата, и бързо му предаде какво бе казала на Тони. — Преметнах го. Знам, че ми повярва.

Джони пое дълбоко дъх. Ако сега Тони успееше да убеди и Масино в тази история, атмосферата щеше да се охлади. Масино ще знае, че стигне ли веднъж Джони до Хавана, става недосегаем за него.

— Казах му, че носиш със себе си тежък куфар — продължи Фрида. Тя замълча, докато разточваше тестото. — Хитро, нали, Джони?

Но въпреки това, което беше направила за него, въпреки находчивостта й Джони не преставаше да мисли за онзи час, който беше прекарала насаме с Тони.

— Хареса ли ти компанията му? — попита той с горчивина.

Тя го погледна, очите й внезапно се втвърдиха.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?… И никаква благодарност?

Той пристъпваше нервно.

— Попитах те… Хареса ли ти неговата компания? Начука те, нали?

Тя започна да разстила във формата за пай тестото. Той стоеше и чакаше. Гледаше я как изсипва съдържанието на тенджерата във формата.

— Нали?

— Точно така.

Поиска му се да я удари, но сдържа подтика си.

— Ти си само една курва, нали така?

Тя покри съда с тесто, след това го пъхна във фурната.

— Нали така?

— Да, така е. — Обърна се и застана лице в лице с него. — Преди да се омъжа за Ед, бях много, много търсено момиче на повикване. Той знаеше това, сега и ти го знаеш. — Без повече да го погледне, изми ръцете си под крана, избърса ги и като мина покрай него, отиде във всекидневната. Той се поколеба, после я последва, като се чувстваше засрамен и победен.

— Съжалявам — рече. — Благодаря ти за това, което направи за мен. Забрави какво казах.

Тя седна.

— Този мъж не означава за мен повече от десетките други мъже, които си плащаха за това. — Погледна го право в очите. — Докато той се освобождаваше от мръсната си похот, мислех за теб. Ти си единственият, Джони, когото някога съм обичала. — Тя сви рамене. — Не виждаш ли, ако въобще можеш да освободиш ума си от глупавата ревност, че трябваше да го направя? Трябваше да го доведа тук, за да го убедя, че си заминал, и да повярва, че си се отправил към Хавана. Ако се бях дръпнала, нямаше да ми повярва. Не разбираш ли това? Сега си в безопасност.

Джони отиде до нея и я прегърна.

— Съжалявам, бебче. Толкова много значиш за мен. Съжалявам.

— Забрави. — Тя го целуна, след това се изправи и отиде до прозореца, за да погледне към езерото. — И така, какво ще правим сега? Не трябва да се показваш. Не можем ли да заминем утре… Не можем ли да се махнем?

— Още не, въпреки че е по-безопасно, както си го уредила, бебче, също е и много по-сложно.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако заминем утре, Ед ще започне да задава въпроси. Ще говори със Салвадоре и той ще разбере, че си излъгала Тони. Тогава ще започне преследване, но не само аз ще съм целта, а и ти. Ще трябва да изчакаме още най-малко четири дни.

Тя отчаяно вдигна ръце.

— Да чакам… Та аз само това правя… Непрекъснато чакам!

В този момент чуха шума от приближаващия се камион и тя се върна в кухнята.

* * *

Масино преглеждаше седмичния отчет от залаганията, който Анди му беше дал, когато се обади Тони от Литъл Крийк.

Масино погледна към Анди.

— Тони е. Вдигни деривата и записвай, каквото казва!

След това излая на Тони:

— Откри ли го?

— Не, мистър Джо. Закъснял съм с около шест часа. Бил е тук, но си е заминал. Мацката твърди, че се е отправил към Маями, за да наеме лодка за Хавана.

— Хавана ли? — изкрещя Масино.

— Аха.

— Добре, продължавай. Продължавай! Разкажи ми подробностите!

Тони му разказа всичко, което бе научил. Внимаваше да не дава подробности около посещението си при Фрида. Обясни, че тя му е описала Джони, спомената е за медальона, казала е, че се е крил при тях три нощи и си е заминал, като е носел тежък куфар.

— Така че какво искаш да направя, мистър Джо?

Мисълта на Масино препускаше.

— Пак ще ти се обадя. Не мърдай от там. — И като записа телефона на Салвадоре, затвори.

— Ако е отишъл в Хавана, спукана ни е работата! — изкрещя, святкайки с очи към Анди. — И е носел парите!

— Така твърди тя — възрази Анди спокойно.

Масино се гипсира.

— Това какво означава?

— Мисля, че трябва да проверим тази история, мистър Джо — продължи Анди. — Прав си, че ако тръгне към Хавана и Луиджи не го е пипнал, преди да напусне Маями, ще се простим и с него, и с парите, но това може да е блъф. Тони има бръмбари в главата си. Хваща се на всяка история, с която някоя жена го баламосва. Нека първо проверим жената.

Масино помисли върху това, после кимна.

— Ще говоря с Луиджи. Имаш ли номера му?

— Ще го открия. — Анди отиде в офиса си и се върна след няколко минути. — На телефона е.

Масино грабна слушалката.

— Луиджи? Как си? Отдавна не сме се виждали. Какво? Даа… Наистина голяма кражба. Да. Слушай. Трябва ми помощта ти. Онази жена… — Той погледна към Анди, който му подсказа: „Фрида Скот, Литъл Крийк“ — Да… Фрида Скот, живее в Литъл Крийк. Салвадоре знае всичко за нея. Тя твърди, че Бианда си е отишъл рано тази сутрин, като се е отправил към Маями и след това — към Хавана. Може и да лъже. Искам да пратиш някого там да поговори с нея и като казвам да поговори, това значи да я поразтърси здравата. Искам да я изстискат до сухо! Не я оставяйте, докато не се уверите, че казва истината… Схвана ли? Ако трябва да я пречукате, пречукайте я. Ще направиш ли това за мен, Луиджи?

— Разбира се, Джо. — Гласът на Луиджи звучеше сърдечно. — Имам тук двама-трима нехранимайковци, които ще изпитат истинско удоволствие от такава работа, но ще трябва да се плати. Какво ще речеш за хилядарка — гарантирани резултати?

— Хайде, Луиджи, ти си ми приятел. Няма да ме ограбваш, нали?

— Не повече, отколкото ти мене, Джо. Хилядарка и гаранция.

— Ами ако тя казва истината?

— Е, в такъв случай ще го знаеш, нали?

Масино изпсува.

— Добре. Само задвижи нещата! — и затвори.

От другия край на жицата Луиджи тръсна пепелта от пурата си и се ухили доволно. Нищо не обичаше повече от лесните пари, а от тези пари по-лесни не можеше да има. Беше 21.15. Не можеше и дума да става за привързване в тази работа. Освен това трябваше да следи за ресторанта. Обади се на Салвадоре и му нареди да изпрати Тони обратно в Крайбрежния бар.

Когато Тони влезе в офиса на Луиджи, двама мъже подпираха стената, докато Луиджи, седнал зад бюрото, захапал пура между зъбите, проверяваше, сметките на ресторанта.

Двамата мъже стреснаха Тони. Имаше навик с бандити, но тези двамата му се сториха като избягали от зоологическа градина. По-едрият имаше обезобразено лице на боксьор, беше масивно сложен, с усмивка на кретен, с малки светещи очи и без уши. Сигурно му ги бяха отхапали при някоя разправия в миналото, реши Тони. Другият беше по-млад, слаб, рус, с безизразни очи, тънки устни и отнесеното изражение на надрусан.

— Влизай — покани го Луиджи. — Големият е Бърни. Другият — Клайв. Ще отидат да си поговорят с твоята мацка. На мистър Джо му е хрумнала идеята, че тя лъже, така че изпращам момчетата да поизтърсят боклука от нея. — Луиджи погледна Тони и се ухили. — Как беше в кревата?

— Добре, мистър Луиджи.

— Хубаво. Късметлия си. От нея няма да остане много, след като тези двамата я обработят. Само че умната! Кога е най-подходящото време за посещение?

— Мъжът й излиза в пет и тридесет сутринта. След това е сама — отвърна Тони неспокойно.

Луиджи погледна към двамата мъже, опрени на стената.

— Да речем, че отидете там към шест? Не се тревожете, че ще й прекъснете удоволствието от кафето. Мистър Джо е нетърпелив за новини. И не се безпокойте за нея. Езерото е голямо.

Двамата кимнаха и излязоха, като оставиха Тони да стърчи неспокоен и вторачен в Луиджи. Даже главорез като него трудно приемаше мисълта, че мацка като Фрида ще попадне в ръцете на тези две горили.

— О’кей, Тони — заключи Луиджи. — Иди да се позабавляваш. В това място нищо не липсва. Ако искаш момиче, обади се на бармана. Той ще те уреди. Забавлявай се.

Тони отиде в бара и се напи.

* * *

Шумът от потеглящия камион събуди Джони. Погледна през прозореца. Над езерото се стелеше лека мъгла, но той видя червения кръг на слънцето да се подава иззад боровете. Погледна часовника си. Беше пет и половина. Посегна за цигара и чу как камионът се измъква на заден ход изпод навеса, а после с ръмжене поема нагоре по черния път.

Вечерта беше минала в гледане на телевизия. Паят с гълъбово месо на Фрида има голям успех. Скот го беше поздравил за стрелбата му. Джони беше спал лошо, като постоянно се будеше, задрямваше и пак се събуждаше. Сега, с цигара в уста, започна да преценява положението си.

Ако Масино бе повярвал на историята на Фрида, напрежението щеше да спадне. Но дали бе повярвал? Той (Джони) трябваше да остане скрит най-малко още четири дни, след което трябваше да се добере до телефон и да се обади на Сами. Не би посмял да се покаже отново в Литъл Крийк. Къде другаде имаше телефон? Трябваше да попита Фрида за това. Ако Сами му потвърдеше, че температурата е спаднала, те с Фрида щяха да отидат в Ийст Сити, щяха да си опитат късмета да приберат парите, а после да се ометат от града. Ако Масино беше сигурен, че той е в Хавана, не виждаше опасност в това отново да поеме на юг. Проблеми! Първо, да се добере до телефон и, второ — да намери кола. Не можеше вече и дума да става Фрида да наеме кола в Литъл Крийк. Може би щеше да се наложи да отидат пеша до Ню Саймара… В тая жега!

Той отметна чаршафа и стана. Чашка кафе щеше да му дойде добре с цигарата.

— Джони?

Фрида се появи от спалнята си. Русата й коса беше разчорлена, но за Джони, все още ухаеща на сън, тя беше прекрасна.

— Ще направя кафе, бебче. Искаш ли и ти?

— Хммм.

Тя влезе в банята.

Докато слагаше кафето в една тенджерка, Джони мислеше за нея. Уличница! И какво от това? Много жени бяха уличници — продаваха телата си не за пари, а за подаръци, бижута, кожи… или за каквото там им се искаше. Тя беше неговата жена, каза си. Кой го е грижа за нечие минало, когато има любов — а Джони знаеше, че я обича. Той не беше кой знае какво, но ще бъде! Сто осемдесет и шест хиляди долара правят нещо от всеки мъж!

Усещаше, че ще бъде горещо, и с ужас си помисли, че отсега нататък няма да има нито плуване, нито ловене на риба. Не трябваше да се показва навън.

Наля от горещото кафе в една чаша и когато се канеше да налее и втората, чу да приближава кола.

С бързо движение отмести втората чаша, после се спусна към стаята си, грабна пистолета, оправи леглото, след това се втурна в стаята на Скот, чийто прозорец гледаше към кея.

Видя прашен линкълн да спира до самия кей, а от него да изскачат двама мъже: единият едър, подобен на горила, а другият дребен, с бледо лице и изцъклени очи. И двамата носеха черни костюми, бели ризи и бели вратовръзки. Те поспряха да се огледат, след това бавно поеха по кея, докато Джони бързо изскочи в коридора.

Фрида беше все още с късата си нощница и се показа на вратата на банята.

— Има неприятности — рече предпазливо Джони. — Но не се тревожи. Аз ще се погрижа.

— Не! Скрий се! — прошепна Фрида трескаво. — Аз ще се погрижа! Влез в стенния шкаф и се скрий!

Тя го хвана за ръката и го забута. Той за момент се поколеба, но когато на вратата се почука, се пъхна в шкафа и придърпа вратичките.

Фрида изтича в спалнята си, грабна пенюара и го навлече, докато тропането по вратата продължаваше.

Тя се овладя, отиде до вратата и отвори. Когато видя Бърни и Клайв, ледени тръпки я побиха по гърба, но запази самообладание.

— Какво искате?

Бърни, вонящ на пот, с всяваща ужас кретенска усмивка, пристъпи напред и я блъсна.

— Хайде, кукличке. Искаме да си поприказваме с теб за Джони.

Но Фрида се изплаши от другия: дребния блед мъж със зли садистични очи, който вървеше след горилата.

— Отиде си — каза тя.

Те вече бяха във всекидневната, а тя беше отстъпила навътре.

— Разправи ни за него, кукличке. Той ни трябва — заповяда Бърни.

— Замина вчера.

— Това вече го чухме. — Бърни приближи към нея и смъкна пенюара й, като я остави по късата нощница. — Да, чухме това — удари я през лицето толкова силно, че тя се блъсна в стената и се просна на пода. Той се наведе и разкъса нощницата й. — Но не го вярваме, кукличке. Запей нещо друго.

Тя лежеше гола в краката му, впила поглед в него.

— Замина за Маями вчера рано сутринта — рече със спокоен глас: — Махайте се оттук, маймуни!

Бърни се изсмя.

— Давай, Клайв, поработи над нея. Като се умориш, ще се сменим.

Джони слушаше от шкафа. Тихо отвори вратата, пистолетът беше в ръката му, след това пристъпи в коридора. Беше само с долнището на пижамата си, бос и не вдигна никакъв шум, когато влезе във всекидневната.

Клайв беше сграбчил Фрида и я беше изправил на крака. Канеше се да я удари, когато Джони го застреля.

Изтрещяването на пистолета накара Фрида да извика. Тя скри лице в ръце и се свлече на колене.

Клайв, прострелян в тила, се килна напред и падна.

С ръмжене Бърни посегна за пистолета си и се извъртя към Джони, който го застреля в лицето. Грамадният мъж се сгромоляса върху Клайв, дясната му ръка сграбчи врата на Фрида, докато падаше. Тя се просна по лице, след това се извъртя и полуседна, като гледаше двамата мъртви мъже с разширени от ужас очи и уста, отворена в безмълвен вик.

Джони хвърли пистолета и отиде при нея, изправи я на крака и като почти я носеше, почти я влачеше, я заведе в стаята й и внимателно я сложи на леглото.

— Стой тук. Не мисли за нищо.

Изтича в стаята си и намъкна ризата и панталона. Пъхна крака в обувките и се върна във всекидневната.

Фрида лежеше неподвижно със затворени очи. Бореше се с мъчителни, сухи, задушаващи ридания. Струваше й се, че лежи така от много време. Не можеше да помръдне. Ужасът от гледката на двамата застреляни мъже я парализираше.

Слънцето се бе издигнало, блестеше през прозореца и заслепяваше очите й. Закри с ръка лице, стенейки.

Лежеше така, безчувствена, и единственото й желание беше всичко да е било само ужасен кошмар.

Ръката му нежно я докосна.

— Хайде да тръгваме, бебче — подкани я Джони. — Хайде. Време е да изчезваме.

Тя отвори очи и се загледа в него.

— Да вървим… Къде?

— Имаме колата им. Тя ни е късметът. Трябва да тръгваме!

Взе я на ръце от леглото, а тя се притисна към него.

— Какво стана… с онези хора?

— Забрави ги. Те са в езерото. Обличай се. Трябва да бързаме… Всяка минута е от значение.

Тя стоеше зашеметена, вторачена в него.

— Хайде, бебче! — тонът му стана по-остър. — Обличай се! Събирай си багажа! Побързай!

— Ти ги уби! Не мога да дойда с теб! Ти ги уби!

— Не можеш да не дойдеш с мен — отсече Джони. — Обличай се!

Тези думи подействаха. Тя потрепери, после с усилие отвори шкафа и измъкна мъжката риза и ластичния панталон. Гардеробът й беше трогателно беден: евтина памучна рокля, чифт протрити дънки, чифт износени обувки. Намъкна пликчетата си и ластичния панталон.

— Искаш ли да вземеш някоя от тези вехтории?

— Не.

— Хайде тогава. — Почака, докато облече ризата и прекара гребен през косата си, след това я изведе във всекидневната. — Трябва да напишеш писмо на Ед. Имаш ли хартия за писане?

Трепереща, тя седна на масата.

— В онова чекмедже.

Той намери комплект евтина хартия и плик. Откри и химикалка.

— Напиши следното: „Скъпи Ед, тук ми писна. Заминавам с Джони. Ние се обичаме, Фрида.“

Тя някак си успя да надраска бележката с трепереща ръка. Джони я пъхна в плика и го остави на масата.

— Да тръгваме!

Взе си куфара и като я хвана под ръка, я поведе бързо към линкълна.

Докато палеше мотора, погледна часовника на ръката си. Беше 6.40. Помисли си, че в най-добрия случай имат три часа на разположение, преди Луиджи да започне да се пита какво се е случило с двете горили. После ще започне да ги търси, да телефонира и организацията ще се задейства.

С кола като тази можеше да се измине доста път за три часа.

Като караше уверено — Фрида все още беше в шоково състояние, той се насочи към магистралата.

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Хадли Чейс Чук, чук! Кой е там? (9)

Метаданни

Данни

Чук, чук! Кой е там?

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава девета

Джеймс Хадли Чейс
Чук, чук! Кой е там? (9)