Кришна и Рукмини

Веднъж Кришна и неговият брат Балрам минавали през град Видарбха. Когато колесницата доближила до палата, Балрам прошепнал в ухото на Кришна:

— Не поглеждай веднага, но едно прекрасно девойче те наблюдава.

— Знам — усмихнал се Кришна. — Видях я преди тебе.

— Всъщност кой не би забелязал такава красавица? — възкликнал Балрам. — Погледни лицето и тялото й, като че са направени от мрамор.

Кришна погледнал момичето и тя го дарила с очарователна усмивка.

— Нейната усмивка е по-чудесна от утринната светлина — казал Кришна и заедно с брат си продължили нататък.

Дълго след като Кришна отминал, девойката стояла на прозореца. Това била принцеса Рукмини, дъщерята на цар Бишмак от Видарбха. Тя била чула от свои приятелки, че тази сутрин бог Кришна ще мине през родния й град на път за Матура. Затова още от зори зачакала търпеливо на прозореца. Надявала се, че Кришна ще забележи в погледа й нейната детска любов. Била чувала много разкази за подвизите на Кришна и тайно го обожавала, въпреки че дотогава никога не го била виждала.

Когато най-накрая Рукмини съзряла своя герой, тя не можела да си поеме дъх от вълнение. Той бил много по-красив, отколкото си го представяла. В неговите очи били въплътени цялата красота и прелест на света. Цветът на кожата му бил син като океана, косата му имала цвета на вечерното небе, от неговите очи струели ведрина и спокойствие. Когато Кришна се усмихвал, като че ли слънцето се показвало иззад облаците и като че ли всичко наоколо засиявало.

По-късно, когато прислужницата на Рукмини влязла в стаята й, заварила принцесата да стои на същото място до прозореца с поглед, отправен в далечината. Толкова била потънала в мечти, че когато една от нейните приятелки закрила очите й с две ръце и я попитала:

— Познай кой е?

— Кришна — отговорила принцесата.

Тя се стреснала от веселия смях на своите приятелки. Лицето й порозовяло от притеснение да не би те да са разбрали нейната тайна.

Рукмини се опитвала да забрави Кришна, но това било невъзможно. С всеки изминат ден любовта й ставала все по-силна. Приятелките й я намирали много променена. Вече не бърборела и не се смеела. Рукмини нито се хранела, нито спяла и лицето й ставало бледо и слабо.

Най-накрая една от нейните приятелки й казала.

— Ден и нощ се измъчваш заради Кришна. Защо просто не направиш нещо?

Принцесата ги попитала какво може да направи. Приятелките й я посъветвали да разкрие своите чувства пред Кришна. Рукмини му написала писмо и го изпратила по една своя приятелка.

Приятелката била права, че Кришна също бил впечатлен от красотата на Рукмини. Той чакал знак от нея и признал, че неговата любов е толкова силна, колкото и нейната. Кришна пратил пратеници до Видарбха да искат ръката на принцесата.

Царят извикал своя син Рухми и му казал за предложението на Кришна. Като чул това, принцът много се ядосал.

— Как смее да предлага брак на сестра ми, след като знае колко го ненавиждам — изкрещял ядосано Рухми.

Той бил чул за пророчеството, че Кришна ще убие неговия приятел Шушупал, който бил жесток и порочен принц в царство, наречено Малада. Затова Рухми мразел Кришна.

— Но сестра ти е достатъчно голяма и вече й е време да се омъжи — отвърнал тъжно царят.

— Това не е проблем — отговорил принцът. — Моят приятел Шушупал иска да се ожени за нея. Всъщност той я обича от години.

Така била уговорена сватбата на Рукмини с Шушупал. Като чула за това, принцесата избухнала в сълзи.

— По-скоро ще си остана неомъжена, отколкото да стана жена на този отвратителен принц — плачела Рукмини, но никой не й обръщал внимание. За да не избяга, Рухми я затворил в нейната стая.

Годежът на Шушупал бил обявен. Той бил съпътстван с много шум и веселие. Всички царски поданици помагали в украсяването на града. Били поканени най-добрите магове да представят своите фокуси, били наети най-добрите готвачи, за да приготвят вкусна храна за гостите. А през това време сърцето на принцесата се късало от мъка.

На сватбеното тържество били поканени всички принцове и царе, освен Кришна и брат му Балрам.

Сватбеният ден дошъл и на принцесата било разрешено да излезе от стаята си. Приятелките и тъгували за нещастието на принцесата, но не можели нищо да направят. Те втрили в тялото й благоухание от сандалово дърво и изрисували очите й. Облекли я в злато и брокат и, когато била готова, я извели навън, където вече се чувала музика.

Бил запален свещен огън от сандалово дърво. Свещеникът пеел сватбени песни, слагал масла и тамян в огъня и ароматният дим изпълвал палата.

Гостите били поканени да видят Рукмини. Тъжният й поглед я правел дори по-красива. Хората изпитвали ревност към Шушупал и осъзнавали, че той не заслужава тази прекрасна жена.

Злият Шушупал бил много доволен.

— Ха! Значи все пак могъщият Кришна ми остави Рукмини — мислел си той и в очите му проблясвал зъл пламък.

Когато видял булката, свещеникът престанал да пее.

— Преди да станете мъж и жена, трябва да обиколите огъня седем пъти — казал той. — Но преди това нека да вържа възела.

Той взел единия край на шала на Шушупал и част от булото на Рукмини и тъкмо щял да ги свърже, когато бил прекъснат от силно вълнение. Вдигнал се ужасен шум, последван от конски тропот. За учудване на всички една колесница се отправила точно към свещения огън. Колесницата била управлявана от Кришна, а неговият брат Балрам стоял до него.

В напрегната тишина всички гледали как Кришна слязъл от колесницата. Рукмини извикала от радост и се спуснала към отворените обятия на Кришна. Той вдигнал принцесата на ръце и се качил в колесницата. След това се обърнал към насъбралите се и обявил:

— Принцесата ме прие за свой съпруг. Затова аз сега ще отведа жена си.

— Спрете ги! Спрете ги! — крещял Шушупал. Той осъзнал какво се е случило. Но Кришна и Балрам вече били далече.

Шушупал се хвърлил бързо в своята колесница и препуснал след тях. Той извикал със себе си всички царе, които присъствали на церемонията. Но армията от царе и принцове не можела да бъде равностойна на Кришна и Балрам. Двамата братя разбили атаката на Шушупал и се завърнали триумфално. Там те били посрещнати възторжено от родителите на девойката и от целия народ. Всички се стекли на сватбата на Рукмини и Кришна, която била отпразнувана с невиждано великолепие и разкош.