Мравката и волът

Някога мравката била толкова силна, че поискала да вземе ярема от вола, та нея да впрягат в ралото да оре, тя да тегли колата, искала да храни народа наместо вола.

— Не можеш ти да храниш хората — рекъл й волът, — тая работа е оставена за мен.

— Ти не можеш — ядосала се мравката, — защото стопанинът ти все те боде с остена да вървиш и една стъпка не можеш да пристъпиш без домакина си, а аз, каквато съм работна, всичко ще принасям сама.

В това време минал един човек. Волът и мравката рекли да отидат при него и да присъди той кой от двамата трябва да храни света — мравката или волът. Отишли и му разказали за препирнята си. Човекът попитал мравката:

— Кажи ми ти, мравке, ако станеш орач, по колко пъти ще позволяваш на хората да се хранят през деня? Зная, че ти си много работна, но дали ще успееш да надвиеш с храна на хората, които много се плодят.

— В три дни веднъж им позволявам да ядат! — отсякла мравката.

Орачът се обърнал към вола:

— А ти, воле, по колко пъти позволяваш да се хранят хората на ден?

— Позволявам им да ядат по три пъти на ден! — рекъл волът. — Аз, макар и да съм тромав и бавен, ще успея да храня всички.

Орачът проклел мравката:

— Отсега нататък все да работиш и никой да не забелязва работата ти, защото искаш хората да гладуват по три дни.

Волът, като чул тая клетва, хвърлил се върху мравката и я настъпил по гърба. А мравката била толкова яка, че копитото на вола се разделило надве. Но и волът с тежината си успял да прищипе гърба на мравката и затова в кръста си тя е толкова слаба и тънка. Дотогава копитата на вола били цели, както са на коня, и затова и досега, като ходи, волът гледа в краката си и напомня на хората, че копитата му са разделени, защото той се е нагърбил да ги храни и те да ядат по три пъти на ден.