Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дядо, баба и внуче. Трето издание
Издателство: „Български писател“, 1984, София
Редактор: Любен Петков
Коректор: Янка Василева
История
- — Добавяне
Една баба имала петленце с къса опашка и затова на подбив всички го викали „късото петле“. Веднъж бабата взела да точи баница. Късото петле, което винаги се въртяло около нея, скочило и клъвнало от баницата. Бабата дигнала точилката и го ударила по главата. Късото петле се разсърдило и тръгнало да ходи при съдия, та да съди бабата. Като вървяло така сърдито, срещнала го Кума-лиса:
— Къде отиваш, късо петленце?
— В съда. Отивам да съдя бабата, защото ме удари с точилката по главата.
Лисицата рекла:
— Вземи ме и мене, късо петленце, ще ти стана свидетел.
Петлето рекло:
— Не може, Кума-лисо, там е далече, ще се измориш.
Лисицата настояла:
— Вземи ме, вземи! Няма да се изморя, аз съм свикнала на ходене.
Тръгнали заедно. Вървели, вървели и лисицата току рекла:
— Стой, късо петленце, изморих се и ще те ям, за да добия сили!
Петленцето крякнало, подхвръкнало и избягало от лисицата. А тя била много изморена и не могла да го стигне, полегнала край пътя да почива. А петлето вървяло само. Не минало много и хоп — насреща Кумчо-Вълчо:
— Къде си тръгнало, късо петленце?
— Остави се, Кумчо-Вълчо, много съм сърдит. Днес мойта баба взе да точи баница и аз клъвнах от корите, тя ме удари с точилката по главата, та сега отивам да се жаля в съда.
— И аз ще дойда с тебе! — рекъл Кумчо–вълчо. — Път дълъг, може да ти се случи някаква беда, ще дойда да те пазя.
— Море, Кумчо-Вълчо, не грижи се! — въздъхнало късото петле. — До съда е много далече, ще се измориш.
— Не се тревожи, петленце! Няма да се изморя, нали знаеш, за вълк умора няма! — рекъл кротко Кумчо-Вълчо и тръгнал след петлето.
Вървели, вървели и наближили една гора. Кумчо-Вълчо рекъл:
— Шири опаш, петленце, ще те ям!
Петленцето разширило опашката, разперило крилцата и взело да подскача, Кумчо-Вълчо след него, петлето подхвръквало, Кумчо-Вълчо подскачал около него, не могъл да го стигне, уморил се и паднал на пътя. А късото петле продължило само пътя си. Както си вървяло замислено, и пред него хоп — изскочила баба Меца:
— Къде така, късо петленце?
— Отивам в съда да се жаля от мойта баба. Днес клъвнах от баницата, дето правеше, и тя ме удари с точилката по главата.
— Ще дойда с теб, за да не те измамят съдиите! — рекла баба Меца.
— Моля ти се, бабо Мецо, не идвай! — приплакало петлето. — Пътят е много дълъг, ти си стара и ще се измориш.
— Не бери грижа за мен, късо петленце! — засмяла се баба Меца. — Аз съм стара, жилава и издръжлива, за мен умора няма.
Тръгнали заедно. Слънцето припекло силно и баба Меца едва настигала петлето. Вървели, вървели, мечката много се изморила и рекла:
— Шири, петле, опашка да те изям!
Петлето подхвръкнало, баба Меца подрипнала след него, но като не могла да го стигне, препънала се и паднала. Петлето избягало и стигнало до една река. Навело се да пие водица и реката му рекла:
— Петленце, където и да ходиш, ще дойда с тебе, защото ти ми взе от водата.
— Аз отивам в съда, мила рекичке! — рекло петлето. — Баба ме удари с точилката по главата, та ще се жаля пред съдията.
Реката хич и не го чула, а тръгнала след него. Вървели, вървели и стигнали едно нагорнище. Реката не могла да тече бързо и рекла:
— Шири, петле, опашката, сега ще те удавя! Петлето разширило опашката, разперило крилцата и хвръкнало към върха, а реката не могла да го стигне. Като застанало на върха — височината, петлето съгледало царския палат. Отишло там и взело да се разхожда пред вратата. Съгледал го царят и рекъл на слугите:
— Какво шета там това късо петле? Я го доведете тук, да го пущите при кокошките.
Слугите хванали петлето и го отнесли при кокошките. Вечерта една лисица се завъртяла около кокошарника, петлето полекичка отворило вратата, тя влязла и удавила всички кокошки. На заранта царските слуги видели, че кокошките са издавени от лисицата и само късото петле се разхождало господарски из кокошарника. Те рекли:
— Хайде да напалим фурната и да изпечем това късо петле!
Напалили фурната и пуснали вътре петлето. То веднага домъкнало реката, дето било я оставило из нагорнището, и тя угасила огъня. Като отворили слугите фурната, що да видят! Петлето се шетало из фурната, а тя била лед студена.
— Ще го затворим в кошарата при конете — рекли слугите — и те ще го сгазят нощес.
Затворили го в кошарата. През нощта петлето повикало вълка, той дошъл и удавил конете. Сутринта отишли царските слуги и що да видят! Конете удавени, а петлето се разхождало из кошарата.
— Трябва да го сложим при пчелите да го ужилят! — заканили се слугите.
Хванали късото петле и го затворили в пчелина. То повикало баба Меца, а тя, както обича мед, довтасала набързо, обърнала всички кошери, задигнала питите с мед и избягала. А късото петле останало да се разхожда само и гордо из пчелина.
Дошли царските слуги и що да видят! Целият пчелин разсипан. Хванали петлето, завели го в една стая, дали му да кълве жълтици, та дано се задави и да умре. А петлето почнало да кълве жълтиците. Кълвало, кълвало, изкълвало всички жълтици, разширило опашката, разперило крилцата и като хвръкнало — през гори и води, отишло си в къщи и още отдалеч изкукуригало:
— Кукуригу–у–у, бабичко–о–о, я вземи сега точилката и ме удари по главата!
Бабата била нещо сърдита, дигнала точилката и го ударила силно по гърба, та петлето изкарало всички жълтици. Бабата погледнала жълтиците и се зачудила. Откъде толкова жълтици е донесло нейното късо петле? Веднага изпратила внучето си при съседите да донесе едно бяло котленце и да премери жълтиците.
— Защо ви е бялото котле, детенце? — попитали съседите.
Детето нищо не им казало и те намазали дъното на котлето с катран, та да разберат какво ще мери бабата. А бабата като премерила жълтиците, дъното на котлето се полепило с няколко жълтици и тя не могла да ги махне, та така върнала бялото котленце — с няколко жълтици на дъното. Съседите я попитали:
— Мари, съседке, откъде толкова жълтици в твоята бедна къща?
— Ох, мари — рекла бабата, — късото петле ги донесе. Качи се на полицата и изкукурига, аз дигнах точилката и го тупнах по гърба доста силно и то; като се напъна, изплюва жълтици.
Съседите веднага хванали едно тяхно петле, турнали го в голяма торба, завързали я за едно дърво и като грабнала стопанката точилката, та бой, била, била, докато я заболели ръцете. Отвързала торбата и що да види? Петлето било пребито от бой и само жълтило изкарвало от устата си. То едва могло да рече „кюк“ и приказката си е дотук.