Асен Босев
Броилка

Кой обича да брои?

От броилки

мотовилки

кой от вас не се бои?

 

Колелото се върти.

Почвам аз —

завършваш ти.

Имам ябълка една,

ето на.

Раздели я — стават двенки,

двенки ябълки червейки!

А? Сгреших ли?

Пак една е!

Трябва втора, то се знае.

Е, към първата тогава

цяла друга ще добавя.

Колко стават?

— Стават две.

 

— Бре, че много плодове!

Малко ли са?

Разбери:

ей ти друга —

стават?

 

— Три.

Три деца

и ти едно?

Четири ли стават?

Но

на ръката ми чевръсти

другаруват колко пръсти?

Браво, браво, точно пет.

Поздравявам ви —

привет!

 

Кой ще ме зарадва с вест,

че след пет пък идва?

— Шест.

 

А към шест — едно

и гледам,

май че стават… колко?

— Седем!

 

Седем гълъби летели,

на едно балконче спрели.

Кацнал там и друг един,

малко сив и малко син.

Той запитал:

— Аз какво съм?

— Гълъб!

— С мен сме вече?

— Осем!

 

Осем пътници настигнах

аз по пътя си одеве.

Стигнах ги и им намигнах

Колко сме? — запитах.

— Девет!

 

А след девет казват, че

следва… кой ще го рече?

— Десет!

 

— Вие сте умници,

славни сте математици!