Константин Станиславски
Работата на актьора над себе си (1) (Работата над себе си в творческия процес на преживяването)

1

Замислил съм голям, многотомен труд за изкуството на актьора (така наречената „система на Станиславски“).

Издадената вече книга „Моят живот в изкуството“ представлява първия том, който е като увод към този труд.

Настоящата книга за „работата на актьора над себе си“ в творческия процес на „преживяването“ е вторият том.

В най-скоро време ще пристъпя към съставянето на третия том, в който ще се говори за „работата над себе си“ в творческия процес на „въплъщението“.

Четвъртия том ще посветя на „работата над ролята“.

Едновременно с тази книга трябваше да издам като нейно помагало един вид ръководство с цял род упражнения („Трениране и дресировка“).

Това не правя сега, за да не се отвличам от основната линия на моя голям труд, който смятам за по-съществен.

Щом като бъдат положени главните основи на „системата“ — ще пристъпя към съставянето на спомагателно ръководство.

2

Както тази книга, така и всички следващи нямат претенция за научност. Тяхната цел е изключително практическа. Чрез тях се опитвам да предам това, на което ме е научил дългият опит на актьор, режисьор и педагог.

3

Терминологията, от която се ползувам в тази книга, не измислена от мен, а е взета от практиката, от самите ученици и начеващи артисти. През време на работа те определяха своите творчески усещания в словесни наименования. Тяхната терминология е ценна с това, че е близка и разбрана за начеващите.

Не се опитвайте да търсите в нея научни корени. Ние имаме свой театрален речник, свой актьорски жаргон, изработен от самия живот. Наистина, ние се ползуваме и от научни думи, например: „подсъзнание“, „интуиция“, но ги употребяваме не във философски, а в най-прост, общожитейски смисъл. Не е наша вината, че областта на сценичното творчество е пренебрегната от науката, че е останала неизследвана и че не ни са дадени необходимите думи за практическа работа. Трябваше да се излезе от това положение със свои, така да се каже домашни, средства.

4

Една от главните задачи, преследвани от „системата“, се заключава в естественото пробуждане на творчеството на органическата природа с нейното подсъзнание.

За това се говори в последната — XVI — глава на книгата. Към тази глава трябва да се отнесете с изключително внимание, тъй като в нея е същността на творчеството и на цялата „система“.

5

За изкуството трябва да се говори и пише просто, разбрано. Научните думи плашат ученика. Те възбуждат мозъка, а не сърцето. Поради това в момент на творчество човешкият интелект потиска артистическата емоция с нейното подсъзнание, на която е отделена значителна роля в нашето направление на изкуството.

Но да се говори и пише „просто“ за сложния творчески процес е трудно. Думите са много конкретни и груби за предаване неуловимите, подсъзнателни усещания.

Тези условия ме принудиха да търся за тази книга особена форма, която да помогне на читателя да чувствува това, за което се говори в самите думи. Опитвам се да достигна това с помощта на образни примери, с описание на работата на учениците над упражненията и етюдите в школата.

Ако моят метод успее, думите на книгата ще оживеят от чувствата на самите читатели. Тогава ще ми бъде възможно да им обясня същността на нашата творческа работа и основата на психотехниката.

6

Драматическото училище, за което говоря в книгата, и лицата не съществуват в действителност.

Работата над така наречената „система на Станиславски“ е започната отдавна. В началото аз записвах своите бележки не за печатане, а за самия себе си, в помощ на търсенията, които ставаха в областта на нашето изкуство и неговата психотехника. Необходимите за илюстрация хора, изрази, примери естествено взимах от тогавашната далечна, довоенна епоха (1907–1914 г.).

Така незабелязано, от година на година, се натрупа голям материал за „системата“. Сега от този материал е създадена книгата.

Би било дълго и трудно да се променят действуващите лица. Още по-трудно е да се свържат примерите, отделните изрази, взети из миналото, с бита и характера на новите, съветски хора. Би трябвало да се променят примерите и потърсят други изрази. Това е още по-дълго и трудно.

Но това, за което пиша в своята книга, се отнася не до отделна епоха и хората й, а до органическата природа на всички хора с артистическо устройство, до всички националности и всички епохи.

Честото повтаряне на едни и същи мисли, които смятам за важни, е направено умишлено.

Читателите да ми простят това нахалство.

7

В заключение смятам за свой приятен дълг да благодаря на тези лица, които по един или друг начин са ми помогнали в работата над тази книга със своите съвети, указания, материали и пр.

В книгата „Моят живот в изкуството“ говоря за ролята, която изиграха в моя артистически живот моите първи учители: Г. Н. и А. Ф. Федотови, Н. М. Медведева, Ф. П. Комисаржевски, които първи ме научиха, как да се приближа до изкуството, а също и моите другари от МХТ, начело с Вл. Ив. Немирович-Данченко, които в общата работа ме научиха на твърде много и извънредно важни неща. Винаги, а особено сега, при излизането на тази книга, съм мислил и мисля за тях със сърдечна признателност.

Като минавам към лицата, които са ми помогнали за прокарване в живота на моята така наречена „система“, в създаването и излизането на тази книга, преди всичко се обръщам към постоянните спътници и верни помощници в моята сценична дейност. С тях започнах своята артистична дейност в ранна младост, с тях продължавам да служа на своето дело и сега, на старост. Говоря за заслужилата артистка на Републиката 3. С. Соколова и заслужилия артист на Републиката В. С. Алексеев, които ми помагаха да прокарам в живота така наречената „система“.

С голяма благодарност и любов си спомням за моя покоен приятел Л. А. Сулержицки. Той пръв призна моите начални опити по „системата“, той ми помогна да я разработя на първо време и да я прокарам в живота, той ме ободряваше в минути на съмнение и упадък на сили.

Голяма помощ ми оказа при прокарването в живота на „системата“ и при създаването на тази книга режисьорът и преподавател в Оперния театър на мое име Н. В. Демидов. Той ми даваше ценни указания, материали, примери; той откриваше допуснатите от мен грешки. За тази помощ приятно ми е сега да му изкажа своята искрена благодарност.

Сърдечно съм благодарен за помощта по прокарване „системата“ в живота, за показване грешките и критиката при преглеждането на тази книга на заслужилия артист на Републиката, артист на МХТ — М. Н. Кедров.

Също искрено съм признателен на заслужилия артист на Републиката, артиста от МХТ Н. А. Подгорин, който ми помагаше при проверката на ръкописа.

Изказвам най-голяма благодарност на Е. Н. Семяновска, която се нагърби с големия труд по редактирането на тази книга и изпълни своята важна работа с превъзходно познаване на работата и с талант.