Константин Петканов
Предговор

Ние българите имаме вродена обич към театъра. Чрез него се опитваме да влезем във връзка с много неща. Да чуем онова вдъхновено и мъдро слово, което определя и изяснява идеите на времето, отчита пулса на разнообразния живот и прониква в човешките съдби. Да видим, да почувствуваме ония външни и вътрешни промени, които осмислят стремежите, предпочитанията и делата ни. Да разберем кое е заблуда, увлечение, кое е сила и творчество в живота на човека. Най-после да затвърдим вярата си в доброто и да възлюбим чистия, достойния, добродетелния и мъдрия човешки тип.

Всичко това зрителят трябва да постигне чрез посредничеството на второ лице, на самия актьор. Именно тая посредническа роля на артиста го задължава да бъде нещо повече от публиката, която следи всяка негова стъпка на сцената с отворено сърце, да бъде истински творец-превъплътител. Затова артистът непрекъснато трябва да бди над дарбата си, да я освежава с наблюдения, изучвания, проникновения и със системна работа. Не е достатъчно той да има сръчност в движенията, лекота в имитацията, чистота в гласа и словото, свобода на сцената. Тези качества са ценни и необходими условия за оформяване на актьора, но те определят повече мястото му на сцената, но не и неговото значение в общия стремеж за творческо създаване на самобитно театрално изкуство.

Геният на руския театър Константин Сергеевич Станиславски, който издигна драматичното изкуство на шеметна височина, в книгата си „Работата на актьора над себе си“ открива тайната, която води артиста към пълна творческа победа на сцената. В тая книга са разгледани интимно, искрено, чрез творческо вглъбяване и разкриване всички малки и големи проблеми, които се слагат пред актьора в пътя му към сцената, главно към сърцето на публиката. Тя има характер на дневник, вътрешното й единство я превръща в проникновено изследване за всички ония, които обичат театъра. Наблюденията на К. С. Станиславски са пълни, изчерпателни и винаги осмисляни чрез образното слово. Опитът се е превърнал в мъдрост и убедителна простота. Хрумванията не идат от подсъзнанието случайно, а са блясък от една постоянно засилваща се любов към театъра. Дребните неща стават значителни и по този път се раждат ония ярки подробности, които осветляват не само тъмнините, но и тайните на човешката душа. С една реч, в тая книга има всичко: приятно четиво, творческа простота в изложението, свежест в наблюденията, яснота в анализа, преданост към театъра и любов към призвания човек, който е свързал живота си с драматичното изкуство.

Министерството на пропагандата, като предлага в български превод тоя труд на К. С. Станиславски, цели да даде на българския актьор, па и на всички ония, които милеят за правилното развитие на българския театър, една изходна точка, един проверен и изпитан от гения на славянството път. Надеждите са, че актьорът ще обърне очите си към ония светли, бистри извори, които бликат направо от човешкото сърце и обливат света с обич.

Издаването на тая книга е едно културно събитие, е един изпълнен дълг към актьора и изобщо към българския театър. Геният на Станиславски, неговата безгранична, жертвена обич към драматичното изкуство, широкото и дълбоко обхващане на всички въпроси, свързани с театъра и актьора, са напълно достатъчни да събудят масов интерес към „Работата на актьора над себе си“. И нека се надяваме, че тоя труд ще окаже своето благотворно влияние върху българския артист. И че той — актьорът — ще разбере, че имитацията не води към чистото изкуство, че и най-добросъвестното заустяване на ролите няма да го приближи до изворите на оная творческа сила, която превръща рецитатора във вълшебник, словото в истински живот, ако не изпълни сърцето си с любов към изкуството.

С тия няколко думи, които далеч не могат да предадат блясъка и дълбочината на труда на Станиславски, ние искаме да обърнем вниманието на всички културни българи върху предлаганата от Министерството на пропагандата книга, преведена най-добросъвестно от актрисата Елена Костова.