Джон Туелв Хокс
Странникът (26)

25.

Холис и Гейбриъл вдигнаха мотора и го качиха във вана.

— Ти караш — каза Холис и хвърли ключовете на Вики.

Двамата с Гейбриъл клекнаха до мотора. Мая остана на предната седалка, с пушка в скута.

Вики подкара из тесните улички. Гейбриъл не спираше да задава на Мая въпроси: за историята на семейството си — отчаяно му се искаше да разбере всичко, и то колкото се може по-бързо.

Вики знаеше много малко за странниците и арлекините и внимателно следеше разговора. Способността да отиваш в други светове явно беше генетична, но понякога се появяваха и странници без никакви роднински връзки. Арлекините ревниво пазеха родословието на странниците от миналото — точно така Тръна беше разбрал за бащата на Гейбриъл.

Холис живееше на няколко пресечки от школата си по капоейра. Къщите в квартала бяха с дворчета с цветни лехи отпред, но кварталните банди бяха изпонадраскали оградите с графити. Щом завиха по Флорънс Авеню, Холис каза на Мая да се прехвърли отзад, седна отпред и нареди на Вики да намалява, когато види групички младежи с широки панталони и сини кърпи. Спираха до тях, Холис слизаше, ръкуваше се с младежите — знаеше прякорите на всички — и казваше:

— Може да дойдат едни хора да разпитват за мен. Кажете им, че тук няма такъв човек.

Къщата на Холис беше зад телена порта с преплетени пластмасови ленти, така че като вкараха вана и затвориха, той не се виждаше от улицата. Холис отключи и влязоха. Беше чисто и подредено. Пердетата бяха от чаршафи, в чисти автомобилни джанти бяха наслагани портокали. Едната от стаите беше пълна с щанги — очевидно тук беше гимнастическият салон на Холис.

Седнаха в кухнята. Холис извади от килера една карабина, зареди я, сложи я на барплота и каза:

— Ако някой ни нападне, ще го задържа, а вие ще прескочите през оградата в двора на съседите.

Гейбриъл поклати глава.

— Не искам никой да рискува живота си заради мен.

— На мен ми плащат за това — отвърна Холис. — Мая го прави без пари.

После сложи вода за чай и извади хляб, сирене, ягоди и манго.

— Трябва да хапнем. Мисля, че ще ни стигне.

Вики почна да прави плодова салата, а Холис — сандвичи със сирене. Харесваше й да стои до плота и да реже ягоди. Чувстваше се неловко, седнала до Мая: тя изглеждаше изтощена, но явно не можеше да се отпусне. Вики си помисли, че е мъчително цял живот винаги да си готов да убиваш, винаги да очакваш нападение. Спомни си писмото, което Айзак Ти Джоунс беше написал на паството си за ада. Имаше истински ад, разбира се. Пророкът го беше видял със собствените си очи. „Но, братя и сестри, основната ви грижа трябва да е адът, който създавате в собствените си сърца“.

— Разказа ми някои неща за странниците в колата — каза Гейбриъл на Мая. — Ами останалото? Разкажи ми за арлекините.

Мая намести презрамката на калъфа с меча.

— Арлекините пазят странниците. Това ти е достатъчно.

— Има ли водачи и правила? Някой нареди ли ти да дойдеш в Америка?

— Не, решението беше мое.

— Но защо баща ти не дойде с теб?

Мая се беше втренчила в солницата по средата на масата.

— Баща ми го убиха преди седмица. В Прага.

— Табулата ли? — попита Холис.

— Да.

— Какво стана?

— Това не те засяга. — Гласът на Мая беше спокоен, но тялото й беше сковано от гняв. Вики усети, че тя може всеки момент да скочи и да ги убие всичките.

— Поех дълга да защитавам теб и брат ти — каза Мая. — След като всичко свърши, ще тръгна по следите на онзи, който уби баща ми.

— Двамата с Майкъл имаме ли нещо общо с това? — попита Гейбриъл.

— Не. Табулата преследва баща ми през целия му живот. За малко не го убиха преди две години в Пакистан.

— Съжалявам…

— Не си хаби чувствата — сряза го Мая. — Не усещаме нищо към останалия свят и не очакваме нищо в замяна. Когато бях дете, баща ми често повтаряше: Verdammt durch das Fleisch. Gerettet durch das Blut. Това означава: „Прокълнат от плътта. Спасен от кръвта“. Арлекините са осъдени да водят битка без край. Но може би странниците ще ни спасят от ада.

— И откога водиш тази битка? — попита Холис.

Мая отметна косата от лицето си.

— Баща ми казваше, че родословието ни на воини не е прекъсвано и датира от хиляди години. На Пасха палеше свещи и четеше осемнайсета глава от Евангелието на Йоан. След като Исус прекарва нощта в Гетсиманската градина, Юда идва с римски войници и слугите на първосвещеника.

— Знам този пасаж — каза Холис. — Всъщност в него има един много странен детайл. Исус би трябвало да е Княз на мира. В Новия завет никой никога не споменава оръжия или телохранители, но изведнъж един от учениците му…

— Петър — обади се Вики.

— Точно така. Та Петър значи вади нож и отрязва ухото на слугата на първосвещеника, как се казваше…

— Малх.

— Точно така — каза Холис. — И значи на тоя Малх му отсичат ухото.

— Някой учени твърдят, че Петър бил зелот — обади се Мая. — Но баща ми вярваше, че е бил първият арлекин, споменат в исторически документ.

— Да не искаш да кажеш, че Христос е бил странник? — попита Вики.

— Арлекините са воини, не теолози. Не се изказваме кой странник е истинското превъплъщение на Светлината. Най-важният странник може да е Исус или Мохамед, или Буда. Или пък никому неизвестен равин, убит през Холокоста. Ние защитаваме странниците, без да оценяваме светостта им. Това оставяме на вярващите.

— Но баща ти е цитирал Библията — каза Гейбриъл.

— Произхождам от европейски клон на арлекините и ние сме тясно свързани с християнството. Някои арлекини виждат по-надълбоко в Евангелието на Йоан. Когато отвели Исус, Петър…

— … се отрекъл от него. — Холис се извърна от фурната. — Бил негов ученик, но се отрекъл три пъти от своя Бог.

— Според легендата арлекините били прокълнати заради това. Понеже Петър го предал в този момент, ние трябва да защитаваме странниците за вечни времена.

— Май не вярваш много на това — каза Холис.

— Това е библейска притча. Лично аз не го приемам, но наистина вярвам, че има тайна история на света. Винаги е имало воини, които са бранели пилигрими и други хора, тръгнали по пътя на духа. По време на кръстоносните походи група християнски рицари започнали да защитават пилигримите, които се отправяли към Светите земи. Балдуин II, кръстоносецът, станал крал на Йерусалим, ги оставил да окупират част от някогашния юдейски храм. Започнали да се наричат Бедните рицари на Христос или Рицарите на Храма на Соломон.

— Имаш предвид тамплиерите? — попита Гейбриъл.

— Да, това е по-широко разпространеното им име. Тамплиерите се превърнали в богат и силен орден, който владеел църкви и замъци из цяла Европа. Имали кораби и давали заеми на европейските владетели. Впоследствие се оттеглили от Светите земи и започнали да защитават хора, които извършвали духовни пътувания. Създали връзки с еретици, с богомилите в България и катарите във Франция. Били гностици и вярвали, че душата е залостена в тялото. Само хора, дарени с тайни познания, можели да избягат от този затвор и да влязат в други светове.

— А после тамплиерите били унищожени — каза Гейбриъл.

Мая бавно кимна, сякаш си припомняше история, която е чувала много отдавна.

— Френският крал Филип се боял от властта им и искал да заграби богатствата им. През 1307 година изпратил войските си в замъците на тамплиерите и ги арестувал като еретици. Великият магистър бил изгорен на клада и орденът престанал да съществува — публично. Но само малцина тамплиери били избити. Повечето минали в нелегалност и продължили делото си.

— Време е за обяд — каза Холис и сложи сандвичите на масата. Вики вече беше готова с плодовата салата. Мая като че ли се отпусна, но атмосферата все още беше напрегната. Мая се беше втренчила в Гейбриъл, сякаш се опитваше да разбере дали има сили да прекосява. Той пък явно разбираше какво си мисли. Беше забил поглед в чинията си и ровичкаше храната.

— Но защо се наричате арлекини? — попита Холис. — Арлекините нали са смешници?

— Приели сме това име през седемнайсети век. Арлекинът е герой от италианската комедия дел арте, обикновено умен слуга. Носи костюм на ромбове. Понякога свири на лютня или носи дървен меч. И винаги е с маска, която крие кой е.

— Но това италианско име — каза Холис. — Чувал, съм, че арлекини имало и в Япония, в Персия, навсякъде по света.

— През седемнайсети век европейските арлекини започнали да установяват контакти с воини от други култури, които също бранели странници. Първите ни съюзници били сикхите от Пенджаб. Също като арлекините, посветените сикхи носят ритуални мечове, казват се кирпан. Горе-долу по същото време сме се съюзили и с будистки и суфийски воини. През осемнайсети век към нас се присъединил орден от юдейски бойци в Русия и Източна Европа, които защитавали равините, изучаващи Кабалата.

Вики се обърна към Гейбриъл.

— Лъва от Храма, арлекинът, който защитавал Пророка, е от еврейски произход.

На Холис явно му беше забавно.

— Знаете ли, бил съм в онзи град в Арканзас, където линчували Айзак Джоунс. Преди трийсет години Националната асоциация на видни цветнокожи и някаква еврейска организация поставили плоча в чест на Закари Голдман. Направили го в памет на братската любов, защото арлекинът бил убил двама гадни расисти с прът.

— Имало ли е някога арлекински събор? — попита Гейбриъл. — Различните общности събирали ли са се някога на едно място?

— Това никога няма да стане. Арлекините уважават случайността на битката. Не обичаме правила. Арлекинските фамилии са свързани чрез бракове, традиции и приятелство. Някои родове са съюзници от стотици години. Не си избираме водачи, нямаме устав. Такъв е арлекинският мироглед. Някои арлекини се бият, защото така е писано. Други защитават свободата. Не говоря за възможността да си купиш четиринайсет различни вида паста за зъби или за лудостта, която кара терориста да вдигне във въздуха някой автобус. Истинската свобода е толерантна. Дава възможност на хората да живеят и да мислят по нови начини.

— Все пак искам да разбера за „Обречен от плътта, спасен от кръвта“ — настоя Холис. — За чия кръв става дума? На Табулата, на арлекините или на странниците?

— Ти си реши — отвърна Мая. — Може би на всичките.

 

 

В къщата имаше само една спалня. Холис предложи Мая и Вики да спят на леглото, а те с Гейбриъл щели да се настанят във всекидневната. Вики усети, че това не се хареса на Мая. Сега, когато беше намерила Гейбриъл, тя се притесняваше, ако не го държи под око.

— Всичко ще е наред — прошепна Вики. — Гейбриъл е само на няколко крачки. Можем да оставим вратата отворена, ако искаш. Пък и Холис има пушка.

— Холис е наемник. Не знам докъде се простира жертвоготовността му.

Мая мина няколко пъти от всекидневната до спалнята, сякаш за да запомни разположението на вратите и стените. После влезе в спалнята и пъхна двата си ножа между рамката и матрака. И двете дръжки се подаваха. С посягане можеше да извади ножовете от ножниците. Накрая си легна. Вики се настани от другата страна и каза:

— Лека нощ!

Мая не й отговори.

Вики беше спала с по-голямата си сестра и разни братовчедки през ваканциите и беше свикнала с непрекъснатото им въртене. Мая беше различна във всяко отношение. Лежеше по гръб със стиснати юмруци. Изглеждаше така, сякаш огромна тежест притиска тялото й.