Читателски коментари (за „Обесването на Васил Левски “ от Христо Ботев)

Народ, който ражда синове като Христо Ботев и Васил Левски, е безсмъртен. Сега може временно да сме в поза „партер“, но то е само, за да се изправим още по-достойни и по-силни, още по-истински и по-свободни. Нека всеки, който пише некролози на нашия народ, си ги чете за себе си. Ботев хубаво го написал в „Хаджи Димитър“: „…тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ . Ние, българите, не сме спрели да се борим за свободата си вече близо над хиляда и сто години, когато насила ни беше натрапена лъже-вярата на чернодрешковците, така добре описана от Ботев в „Моята молитва“: „Не ти, комуто се кланят калугери и попове, и комуто свещи палят православните скотове…“, „Не ти, който учиш роба да търпи и да се моли, и храниш го дор до гроба само със надежди голи…“. Богът на Ботев заведе Васил Левски на върха на Безсмъртието: „А, ти, боже на разума, защитниче на робите, комуто щат празнуват денят скоро народите“, „Вдъхни всекиму, о, боже, любов жива за свобода, да се бори кой как може с душманите на народа.“

Песента по това стихотворение винаги ме изпълва с чувства на гореща признателност и дълбока гордост, че съм потомък на такива Човеци-Богове!