Re:

„Чудесно, благодаря. Но жегата ме съсипва. Кажете, нормално ли е? Трийсет и пет градуса в края на май. Никога не съм виждала подобно нещо. Иначе как върви? Всичко наред ли е?“

20 минути по-късно

Отговор:

„Да, благодаря, Еми. Чувствам се отлично. Имате право — такива температури са типични по-скоро за края на юли и началото на август, и то само за няколко дни. Но не и през май! Казвам ви, глобалното затопляне ще става все по-актуална тема. Изобщо не е някаква научна измислица. Струва ми се, че тепърва ще ставаме свидетели на много по-големи горещини.“

Три минути по-късно

Re:

„Да, Лео, температурните аномалии ще бъдат все по-екстремни. Какво правите в горещите дни и вечери?“

14 минути по-късно

Отговор:

„А и ще ни застигат още по-сериозни бедствия. Порои, свлачища, наводнения, а после дълги периоди на суша. Знаете ли какво означава това? Икономическите и екологичните последствия от температурните промени изобщо не могат да се предвидят.“

Пет минути по-късно

Re:

„Навярно ще започнем да берем ананаси в Алпите, да ползваме вериги за сняг в Южна Италия и да отглеждаме ориз на Фарьорските острови.

Същевременно ще ставаме свидетели на снежни бури в Дамаск, ще развъждаме камили в Мурманск и ще плаваме с яхти в Сахара.“

18 минути по-късно

Отговор:

„А в скоро време няма да се нуждаем от огън, за да пържим яйца на скалите в Шотландските възвишения. Разбира се, ако птиците не се изпекат на слънце и не започнат да снасят твърдо сварени яйца дори през зимата.“

Две минути по-късно

Re:

„Лео, стига глупости. Добре, признавам, че ме гризе любопитството. Как мина? Моля ви, само не ме питайте какво имам предвид. Нека си спестим излишните обяснения.“

13 минути по-късно

Отговор:

„Предполагам, че се интересувате от неделната ми среща с Мия. Мина добре! Дори много. Благодаря за въпроса.“

Една минута по-късно

Re:

„Как така «неделна среща»? Да не сте се видели и в понеделник?“

Осем минути по-късно

Отговор:

„Да, Еми, вчера наистина се срещнахме отново. Ходихме на италиански ресторант. Може би го знаете — «Ла Специя» на Кениенщрасе. Има много уютен вътрешен двор, идеален в тези горещини. Музиката е тиха и приятна, а селекцията вина от Пиемонт е изключителна. Наистина ви го препоръчвам.“

50 секунди по-късно

Re:

„Получи ли се между вас?“

18 минути по-късно

Отговор:

„Що за въпрос? Може би трябва да попитате Мия. Все пак тя е ваша приятелка. И то най-добрата, доколкото разбрах от нея. Еми, трябва да приключвам за днес. Ще ви пиша утре пак, става ли? Лека нощ. Надявам се, че в спалнята ви не е непоносимо горещо.“

Три минути по-късно

Re:

„Лео, не е чак толкова късно. Зает ли сте? Да не се виждате отново с Мия? Ако се срещнете тази вечер, кажете й да ми звънне. Напоследък не мога да я открия. Лека и гореща нощ! Гледайте да се забавлявате добре. Еми.

И накрая един съвет — трябва непременно да повдигнете въпроса за глобалното затопляне. Говорите много увлекателно и Мия би могла да ви слуша с часове.“

Две минути по-късно

Отговор:

„Ще се видя с Мия чак утре. Днес съм доста изморен и смятам да си легна по-рано. Лека нощ, изключвам компютъра.“

Лео

30 секунди по-късно

Re:

„Лека.“

Три дни по-късно

Относно: (празно)

„Здравейте, Еми, погледнете през прозореца! Не е ли зловещо? Винаги съм смятал градушката за предвестник на апокалипсиса. Странно жълтеникаво було покрива небето, върху него внезапно се спуска оловна завеса и милиони ледени късчета започват да се сипят по земята със страхотна скорост. Как се казваше онзи филм, в който валят костенурки, жаби или кокошки? Спомняте ли си случайно?“

Всичко добро: Лео.

Час и половина по-късно

Re:

„Фермата на животните“. „Жабокът принц“. „Кентъки фрайд чикън“. Лео, направо ме побърквате с тези емоционални описания на природните стихии, особено след като сте мълчали цели три дни! Май сте сбъркали адреса. Не смятам, че е нормално да си говорим за градушки и оловни завеси, след като в продължение на половин година сме прекарвали заедно безброй часове пред компютъра. Ако искате да споделите някоя лична история, направете го. Ако ви интересува нещо от моя живот, не се колебайте да попитате. Но само не очаквайте, че ще обсъждаме времето. Мия толкова ли ви завъртя главата, че не сте способен да виждате друго, освен ледени късчета?

И след като набрах скорост, нека ви задам още няколко въпроса. Вие ли я помолихте да не ми разкрива нищо за вашите срещи? На какво се дължи тази инфантилна информационна завеса, тази глупава мистериозност? Що за детински номера! Честно казано, Лео, така ми разваляте удоволствието от общуването с вас.

Хубав ден: Еми.

Два часа по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, познавам Мия едва от една седмица. До момента се срещнахме четири пъти. Веднага си допаднахме. В много отношения мислим еднакво. Но е твърде рано да предвидя как ще се развият нещата. Още не е дошло времето да разказвам каквото и било. Разбирате ли? С Мия трябва да си изясним чувствата един към друг. Какво дължим единствено на ситуацията, при която се запознахме? Кои усещания ще останат само за мига и кои ще издържат изпитанията на времето? Всеки ще си отговори сам на тези въпроси. Ето защо ви моля за търпение, Еми. На един по-късен етап ще ви разкажа всичко. Предполагам, че Мия се чувства по подобен начин именно защото е най-добрата ви приятелка. Дайте ни малко време. Надявам се да проявите разбиране.“

Сърдечни поздрави, Лео.

Десет минути по-късно

Re:

„Скъпи Лео, (в момента) не можете нито да ме видите, нито да ме чуете. Затова ще ви кажа следното: пиша тези думи в състояние на пълен покой, съвсем бавно, отмерено, без никаква следа от раздразнение, истерия или агресия, с цялата добронамереност и смирение, на които съм способна. Лео, по-скапан имейл от последния не съм чела никога през живота си. Чао!“

15 минути по-късно

Отговор:

„Много съжалявам, Еми. В такъв случай съм принуден да направя кратка пауза в общуването ни. Пишете ми, когато отново имате желание да установите връзка с «външния свят».“

Всичко добро: Лео.

Пет дни по-късно

Относно: Копнея по (…)

„Здравейте, Лео, как се «развиват нещата»? Изяснихте ли си поне малко чувствата към Мия? Знаете ли вече кои усещания ще останат «само за мига» и кои ще издържат «изпитанията на времето»? Отговорихте ли си сами на «тези въпроси»?

Ах, копнея по стария Лео. Той винаги казваше каквото трябва и беше искрен към чувствата си. Ужасно ми липсва!!!

Лек ден: Еми.

(P.S. Вероятно сте разбрали за мен и Мия. След като се убедих, че и тя не знае какво да ми каже, двете се уговорихме да не споменаваме повече Лео Лайке.)“

Три часа по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, струва ми се, че леко изопачихте истината в последната си забележка. Доколкото съм информиран, преди няколко дни сте се обадили на Мия със следните думи: «Или ми разкажи за теб и Лео, или премълчи всичко. Ако избереш второто, ти предлагам да си вземем известна почивка от дългогодишното ни приятелство».

Еми, какво става? Не мога да ви разбера. Вие ме свързахте с Мия и държахте да ни запознаете. Вие смятахте, че може да се получи нещо между нас. Защо изведнъж станахте толкова цинична и злонамерена? Нима сте предполагали, че нищо не е в състояние да ви отнеме допълнението към вътрешния ви свят, извънбрачната собственост «Лео»? Да не би да сте се ядосали, че вашата най-добра приятелка е откраднала въпросната ви виртуална собственост?

Еми, от месеци не съм бил толкова близък с някого, колкото с вас. Бях (и все още съм) много щастлив, че опитите ни за «физическа» среща се провалиха. Не ме интересува как изглеждате, щом мога да ви виждам по начина, по който искам. Безкрайно съм благодарен, че не се налага да изживея разочарованието от реалността. Не искам да разбера, че в действителност не сте «героинята Еми от моя виртуалния роман». Защото в него вие сте съвършена и неповторима, най-красивата жена на света.

Но, Еми, няма как да стигнем по-далеч. Всичко останало се разиграва извън нашите компютри. И Мия е най-доброто доказателство за това. Ако трябва да бъда честен, първоначално се обидих, че се опитвате да ми уредите среща с друга жена. Видях се с Мия само за да ви направя напук. После обаче разбрах каква е разликата между вас двете. Вие, Еми, дори не се осмелявате да опишете как изглежда пианото ви, защото то няма място в моя свят. А Мия седи само на половин метър от мен, приведена над малката маса, и яде спагети «Ал песто». Достатъчно е да завърти глава встрани, за да почувствам раздвижването на въздуха. Мога да я видя, да я чуя, да я докосна и да вдишам аромата й. Мия е материя. Еми е фантазия. И двете имат съответните предимства и недостатъци.“

Желая ви приятна вечер: ваш Лео.

30 минути по-късно

Re:

„Пианото ми е черно и правоъгълно, предимно от дърво. Отпред изпъква хоризонтална част, на която са разположени черни и бели клавиши. Би трябвало да знам броя им, но в момента не се сещам. Ще ми позволите ли да го проуча допълнително, Лео? Във всеки случай белите клавиши са по-големи и по-многобройни от черните. Щом натисна някой от тях, пианото издава определен тон. Не е съвсем ясно откъде точно излиза. А и човек трудно може да провери, докато свири. Самият звук обаче е далеч по-важен. Когато натисна клавишите в лявата част, тонът е по-нисък. Надясно той става все по-висок. Ако докосна последователно няколко черни клавиша, се получава елементарна китайска мелодия, нещо като детска песничка от Далечния изток. В случай че искате да узнаете повече за функцията на белите клавиши, само ми кажете, Лео. Смятам, че дотук ви запознах с най-важните характеристики на моето пиано. Ето че най-после се осмелих да ви го опиша!“

Предано ваша Еми.

Пет минути по-късно

Отговор:

„Добре се справихте, Еми. Вече мога да си представя пианото ви. Направо виждам как седите пред него и броите клавишите. Благодаря за описанието! Лека нощ.“

Един час по-късно

Re:

„Здравейте, Лео, пак съм аз. Не ми се спи още. За съжаление не знам какво точно да напиша. Малко съм тъжна. Смятах, че Мия ще стопи физическата дистанция между нас, но тя очевидно я увеличи. Разбира се, не бива да я виня, защото идеята беше изцяло моя. Ще бъда откровена. Наистина държах да ви запозная, но в никакъв случай не исках да ви събера. За мен бяхте (и все още сте) всичко друго, но не и «идеалната двойка». Чувствах се прекалено сигурна във вас, Лео. Мислех, че ви познавам добре. Не смятах, че е възможно да се влюбите в нея. Мия несъмнено е привлекателна жена, но е пълната ми противоположност. Тя е спортен тип — силна, мускулеста и жилава. Подлага всяка част от тялото си на жестоки тренировки. Направо е изтъкана от мускулна маса. Така е развила гръдния си кош, че бюстът й едва се забелязва. Загорялата й от слънцето кожа се е превърнала в същинска рафинерия на кокосово масло. Мия е олицетворение на фитнес идеала. За нея сексът вероятно е комбинирана тренировка от лицеви опори и упражнения за таза, с кратки почивки за поемане на въздух. Тя е родена да кара сърф, да се подлага на лечебен глад и да участва в нюйоркския маратон. Но в никакъв случай не е за Лео — или поне така си мислех. Може би съм сбъркала. Ако си падате по Мия, ще отблъснете мен, Лео. Знаете ли колко много се потискам от тази мисъл?“

Десет минути по-късно

Отговор:

„Кой е казал, че си падам по Мия? Или тя по мен?“

Две минути по-късно

Re:

„Вие, разбира се! Кой друг? И то по особено жесток начин! Имейлът, в който описахте чувствата си към Мия, беше отвратителен. Споменахте, че в много отношения мислите еднакво. Ха! Не очаквах такова нещо от вас, Лео!“

Пет минути по-късно

Отговор:

„Но това е вярно — с Мия наистина мислим доста еднакво. Изобщо не съм ви излъгал. По редица въпроси сме напълно единодушни. Например споделяме абсолютно едни и същи впечатления за вашата личност, уважаема Еми Ротнер!“

Три минути по-късно

Re:

„Кажете ми само, че не сте спали с нея.“

Четири минути по-късно

Отговор:

„Еми, май отново се потопихте в света на мъжете. Изглежда, не искате да се разделяте с любимата си тема. Няма никакво значение дали съм спал с Мия.“

55 секунди по-късно

Re:

„За мен има! Който спи с Мия, не може никога да прави секс с мен, било то и духовно. Наистина държа на това.“

Две минути по-късно

Отговор:

„Не свеждайте отношенията ни единствено до духовния секс, който правим от време на време.“

50 секунди по-късно

Re:

„Значи вече сме спали заедно, така ли? За пръв път го чувам. Звучи добре!“

Една минута по-късно

Отговор:

„По повод на спането. Този път съвсем физически: лека нощ, Еми. Вече е два сутринта.“

30 секунди по-късно

Re:

„Да, вярно. Като в доброто старо време! Лека нощ.“

Еми.

На следващата сутрин

Относно: Нито дума за секс

„Добро утро, Лео. Какви са взаимните ви впечатления за моята личност? Какво ви разказа Мия за мен? Вече знаете ли коя от трите жени с 37 номер обувки съм аз? Може би онази, в която според сестра ви бихте се влюбили?“

Час и половина по-късно

Отговор:

„Сигурно няма да повярвате, Еми, но не сме обсъждали външността ви. Още в началото казах на Мия, че не искам да знам как изглеждате. А тя отвърна: «Наистина изпускате много!». (Очевидно ви е добра приятелка.) Мия също се бе досетила, че не желаете нещата между нас да се получат. Веднага си изяснихме какви роли играем. Само след десет минути вече бяхме съюзници по случая «Еми Ротнер».“

Дванайсет минути по-късно

Re:

„И затова решихте напук да се влюбите един в друг.“

Една минута по-късно

Отговор:

„Кой е казал подобно нещо?“

Осем минути по-късно

Re:

„Лео Лайке го казва: «Мия седи само на половин метър от мен, приведена над малката маса, и яде спагети Ал песто». Колко вълнуващо! «Достатъчно е да завърти глава встрани, за да почувствам раздвижването на въздуха.» Умилително! «Мога да я видя, да я чуя, да я докосна и да вдишам аромата й.» Трогателно! «Мия е материя.» Покъртително! Вижте какво, Лео, при Марлен можех да го преглътна. Тя присъстваше в отношенията ни още от самото начало и нейните права са неоспорими. Но Мия и начинът, по който раздвижва въздуха, ми идват в повече. И аз искам да усетите полъха на вятъра, щом си завъртя главата, господин Лео! (Добре де, забравете за «господин».) Нима моите въздушни течения отстъпват на тези на Мия? Да знаете само какви мощни ветрове предизвиквам, когато си въртя главата!“

20 минути по-късно

Отговор:

„Говорихме и за вашия брак, Еми.“

Три минути по-късно

Re:

„Така ли? Сега вие се върнахте на любимата си тема. И какво каза Мия? Призна ли, че не може да понася Бернхард?“

15 минути по-късно

Отговор:

„Нищо подобно. Говори много положително за него. Заяви, че бракът ви е образец за подражание. Чак било малко странно, че всичко е на мястото си. Откакто сте с Бернхард, не проявявате слабости. Просто сте успели да ги потиснете. Където и да отидете с него и децата, всички ви смятат за идеалното семейство. Излъчвате непринуденост и щастие. Със съпруга си се разбирате без думи, между вас цари пълна хармония. Дори децата ви изглеждат спокойни. Абсолютна идилия. Според Мия семействата, които ви канят на гости, впоследствие се замислят за собствения си брак. Изведнъж разбират, че при тях не всичко функционира както трябва. Усещат, че са се провалили. Осъзнават, че не могат да разчитат на партньора си (ако изобщо му виждат очите), а децата им само ги тероризират. Други хора пък съвсем си нямат никого. Така се изрази Мия. Каза, че понякога се чувства адски самотна, особено в сравнение с вас.“

18 минути по-късно

Re:

„Да, знам какво мисли Мия за мен и семейството ми. Тя не харесва Бернхард, защото смята, че й е отнел най-близката приятелка. Всъщност Мия страда от факта, че се чувствам по-добре от нея. Вече нямам нужда да плача на рамото й. Приятелството ни стана едностранно. Преди имахме общи интереси, проблеми и врагове като например мъжете и техните недостатъци. Това бе неизчерпаема тема, за която можехме да говорим с часове. Но всичко се промени, откакто Бернхард се появи на хоризонта. Дори да искам, не бих могла да кажа нещо лошо за него. Има ли смисъл да се ядосвам заради някакви дреболии, само и само за да бъда солидарна с Мия? Вече живеем по коренно различен начин една от друга. Ето какъв е проблемът между мен и Мия.“

Пет минути по-късно

Отговор:

„Мия твърди, че само едно нещо не се вписва в семейната идилия на Еми Ротнер. Изобщо не може да го проумее, въпреки че често сте си говорили за него.“

50 секунди по-късно

Re:

„За какво?“

40 секунди по-късно

Отговор:

„За мен.“

30 секунди по-късно

Re:

„За вас?“

15 минути по-късно

Отговор:

„Да, Еми. За мен, за нас. Мия не може да си обясни защо ми пишете и споделяте толкова много подробности от живота си. Според нея не ви липсва абсолютно нищо. Тя смята, че ако имате проблеми, винаги можете да си поговорите с нея или с друга приятелка.

Ако искате да се уверите, че сте красива, е достатъчно да се разходите по улицата. Ако желаете да пофлиртувате, просто трябва да раздадете номера на мъжете в парка, които ще се наредят на дълга опашка. Мия наистина недоумява защо ви е необходим виртуален партньор, който в такава степен ангажира времето и енергията ви. Не разбира защо съм ви нужен, Еми.“

Две минути по-късно

Re:

„И вие ли не разбирате, Лео?“

Девет минути по-късно

Отговор:

„Напротив, или поне си мисля така. Опитах се да обясня на Мия, че съм вашият «външен свят», един вид разнообразие в семейното ежедневие. Казах й, че ви ценя и харесвам такава, каквато сте. Не е нужно да ви виждам. Искам само да си пишем, нищо повече. Мия обаче не ми повярва. Убедена е, че не се нуждаете от разнообразие. Смята, че не бихте изразходвали толкова енергия за подобна дреболия. Бихте го направили само ако «искате» нещо. «А щом иска нещо, Еми няма да се задоволи с малко. Ще поиска всичко.» Такива бяха думите на Мия.“

Три минути по-късно

Re:

„Може би Мия не ме познава добре, Лео. Какво е това «всичко», което бих могла да искам от вас? Дори още не сме яли спагети «Ал песто» заедно. Нито пък съм завъртяла главата си така, че да усетите раздвижването на въздуха, скъпи Лео. Моята приятелка Мия ме превъзхожда в това отношение. Всъщност не искам да знам колко се е доближила Мия до вашето «всичко».“

Една минута по-късно

Отговор:

„Радвам се, че веднъж и вие не искате да знаете.“

50 секунди по-късно

Re:

„Е, колко се е доближила Мия до вашето «всичко»?“

Две минути по-късно

Отговор:

„Зависи какво разбирате под «всичко».“

55 секунди по-късно

Re:

„Виждате ли, Лео, именно заради тези отговори продължавам да ви пиша. Можете да го предадете на моята приятелка Мия. Кога ще се виждате пак? Днес ли?“

Три минути по-късно

Отговор:

„Не, днес съм канен на вечеря у колеги. След малко трябва да изляза. Желая ви приятна вечер, Еми.“

45 секунди по-късно

Re:

„И няма да вземете Мия? Значи тя изобщо не се е доближила до вашето «всичко».“

Минута по-късно

Отговор:

„Още не, Еми, ако това ще ви успокои.“

40 секунди по-късно

Re:

„Да, успокоява ме!“

50 секунди по-късно

Отговор:

„Еми. Еми. Еми.“

На следващия ден

Относно: Мия

„Здравейте, Лео, утре ще се видя с Мия!“

Поздрави: Еми.

Десет минути по-късно

Отговор:

„Здравейте, Еми, радвам се за вас и за Мия.“

Поздрави: Лео.

50 секунди по-късно

Re:

„Няма ли да кажете повече?“

20 минути по-късно

Отговор:

„Вие какво си представяхте, Еми? Че ще изпадна в паника ли? Това не е родителска среща и аз не съм бягал от часовете. Мия не е моя учителка, а вие не сте ми майка. Наистина няма от какво да се страхувам.“

Три минути по-късно

Re:

„Лео, ако сте го направили с Мия — знаете какво, по-добре е да науча от вас днес, отколкото от нея утре. Признайте си!“

Четири минути по-късно

Отговор:

„Питате ме дали съм спал с Мия? Може би тя не държи да узнаете, ако наистина се е случило.“

Минута и половина по-късно

Re:

„Вие със сигурност не държите да узная. Жалко, Лео, вече знам! Пишете като мъж, който е преспал с Мия.“

13 минути по-късно

Отговор:

„Толкова ли ще е фатално? Да не би да разтърси целия ви «външен свят»? Или просто разсъждавате детински? Ако не мога да имам нещо, то в никакъв случай не трябва да попада в ръцете на приятелката ми?“

Четири минути по-късно

Re:

„Лео, не сте достатъчно зрял за тази тема. Нека я забравим. Желая ви приятен ден.“

До скоро четене: Еми.

Десет минути по-късно

Отговор:

„Били сте и в по-добро настроение, скъпа моя. Да, до скоро четене.“

На следващия ден

Относно: Мия

„Привет, Лео, видях се с Мия!“

30 минути по-късно

Отговор:

„Знам, Еми, нали ме предупредихте.“

Две минути по-късно

Re:

„Не искате ли да знаете как мина?“

Четири минути по-късно

Отговор:

„Добър въпрос. Имам на разположение два отговора. 1) Не, защото Мия ще ми разкаже. 2) Еми и бездруго ще ми разкаже. Избирам 2).“

Една минута по-късно

Re:

„Грешен отговор, скъпи мой. Попитайте Мия. Приятен следобед!“

Седем часа по-късно

Отговор:

„Лека нощ, Еми, днес се представихме доста слабо.“

На следващия ден

Относно: Еми?

„Скъпа виртуална приятелко, обидена ли сте ми? Защо? Да не би Мия да е казала нещо, което не сте искали да чуете?“

Два часа и половина по-късно

Re:

„Лео, много добре знаете какво ми е казала Мия. Знаете също какво не ми е казала: «Да, той е много мил. Разбираме се добре. Виждаме се често, понякога до много късно (подсмихва се). Лео е страшно готин (хили се). Наистина е мъж (въздиша), с когото мога да си представя (изпада във възторг)… Но, Еми, какво значение има дали сме спали заедно? Наистина ли е толкова важно?… Ех, Еми, винаги ли трябва да говориш за секс?». И така нататък.

Скъпи Лео, това изобщо не е Мия. Онази Мия, която познавам, обича да говори с часове за секс! Тя е в състояние да опише най-подробно всеки мускул, който по някакъв начин участва в половия акт. Способна е да анализира един петсекунден оргазъм от спортно-медицинска гледна точка, с всички графики и данни за изразходваните калории. Такава е Мия! И знаете ли коя реплика изобщо не й е присъща? «Ех, Еми, винаги ли трябва да говориш за секс?» Думите нямат нищо общо с Мия, но за сметка на това сякаш са излезли от устата на Лео Лайке. Лео, какво сте направили с Мия? И защо? За да ме ядосате ли?“

13 минути по-късно

Отговор:

„Мия не ви ли попита защо се чудите дали сме правили секс? Не каза ли, че тя самата не се интересува колко често си лягате с вашия Бернхард? (Добре де, забравете за «вашия».) Не попита ли какво всъщност искате от мен? Направи го, нали? А вие какво й отговорихте, Еми?“

50 секунди по-късно

Re:

„Че искам имейли от вас! (Но не такива.)“

Минута и половина по-късно

Отговор:

„Понякога човек не може да ги подбира.“

Три минути по-късно

Re:

„Не желая да ги подбирам. Искам имейлите ви да бъдат хубави от само себе си. Лео, преди ми пишехте толкова красиви писма. Откакто правихте секс с Мия, само увъртате. Знам, аз съм си виновна. Не биваше да ви запознавам. Много глупаво от моя страна.“

Осем минути по-късно

Отговор:

„Скъпа Еми, обещавам ви, че отново ще получите хубав имейл от мен, независимо дали се виждам с Мия. Но няма да е днес. След малко отивам на театър. (Не с Мия, а със сестра ми и няколко приятели.)

Приятна вечер: Лео.

Поздрави на пианото.“

Пет часа по-късно

Re:

„Прибрахте ли се? Тази вечер не мога да заспя. Споменавала ли съм ви за северния вятър? Пречи ми да заспя, когато прозорецът на стаята е отворен. Ще бъде мило от ваша страна, ако ми напишете нещо. Можете например да ме попитате: «Защо просто не го затворите?». А аз ще отговоря, че никога не спя на затворен прозорец.“

Пет минути по-късно

Отговор:

„С глава към прозореца ли спите?“

50 секунди по-късно

Re:

„Лео!!! Да, главата ми е точно под него.“

45 секунди по-късно

Отговор:

„А ако се обърнете на 180 градуса, с крака към прозореца?“

50 секунди по-късно

Re:

„Не става. От другата страна на леглото няма шкафче с нощна лампа.“

На следващата вечер

Относно: (празно)

„Добър вечер, Еми. Днес чакахте аз да пиша пръв, така ли е?“

Пет минути по-късно

Re:

„Лео, почти винаги очаквам да пишете пръв, но обикновено е напразно. Този път обаче запазих търпение. Как сте?“

Три минути по-късно

Отговор:

„Благодаря, добре. Преди малко говорих с Мия. Решихме да ви разкажем всичко за нас, ако все още искате да го чуете.“

Осем минути по-късно

Re:

„Опасявам се, че едва впоследствие ще разбера дали съм искала да го чуя. Вие го обявихте така тържествено, че най-вероятно ще е по-добре да не ми казвате нищо. Ако сте ми подготвили някоя любовна история със забременяване, пътуване до Венеция и сватба, предпочитам да ми я спестите. И бездруго вече се скарах с един клиент. А и на всичкото отгоре съм неразположена.“

Четири минути по-късно

Отговор:

„Изобщо не става дума за любовна история. Никога не е имало такава. Учудвам се до каква степен повярвахте в противното. Преди бяхте напълно сигурна, че се интересувам от вас. Да, тъкмо там е проблемът. Необходимо ли е да навлизам в подробности?“

Шест минути по-късно

Re:

„Не е честно, Лео! Не съм била сигурна в каквото и да било. Работата е там, че не обмислих добре какво може да се случи, ако ви запозная с приятелката ми. Просто бях любопитна какво ще кажете двамата след срещата. А след като чух какво казахте, или по-скоро не казахте, осъзнах, че ситуацията не ми харесва особено. Но продължете спокойно нататък. И бездруго вече ми разкрихте най-важното. (В първото изречение на имейла си.) Едва ли ще ме изненадате с нещо повече.“

Час и половина по-късно

Отговор:

„Още на първата среща аз и Мия осъзнахме защо сме се видели — само заради вас, Еми. Нямаше никакъв шанс да се сближим, още по-малко да се влюбим един в друг. Двамата сме толкова различни. Почувствахме се като марионетки, шахматни фигури, които вие, Еми, местите по дъската. Не ни беше ясно единствено в каква игра участваме. Тази загадка все още си остава неразкрита. Еми, добре знаете колко много Мия държи на вас. Тя ви се възхищава и дори ви завижда. Нима очаквате, че така ще се засили интересът ми към вас? И ако да, защо? Нужно ли е да научавам колко съвършени и идилични са отношенията в семейството ви? Какво общо има това с нашата кореспонденция? Възможно ли е да спре северния вятър, който духа през прозореца и ви пречи да заспите?

А какво да кажем за Мия? Тя вече изобщо не ви разбира. Още в началото съзнаваше, че съм абсолютно табу за нея. Все едно носех на шията си табелка с надпис «Собственост на Еми! Не пипай!». Ролята на Мия бе сведена до обикновен шпионаж. Тя трябваше да ви предоставя подробна информация за външността ми, така че да добиете пълна представа за моята личност.

Много добър план, Еми, но ние не бяхме склонни да приемем отредените ни роли. Решихме единодушно да провалим тази странна игра. Проявихме упорство и преспахме един с друг, без да се влюбваме. Сексът беше напълно неангажиращ и ни достави удоволствие. Не вложихме никакви чувства, нито пък усетихме изпепеляваща страст. За нас беше достатъчно да си отмъстим. Най-простото и най-искреното нещо на света. Бяхме ви ужасно ядосани и затова започнахме «игра в играта». Разбира се, първия път всичко функционираше безотказно, но не и втория. Невъзможно е да спиш продължително с някого единствено от желание да накажеш друг човек. Беше ясно, че между мен и Мия няма да се получи нищо, но ние не спряхме да се виждаме. Беше ни приятно да си говорим, харесвахме се (и все още се харесваме) и с удоволствие ви държахме настрана от случващото се, Еми. Нещо като малко наказание за вашето високомерие.

Това е цялата история. Интересно ми е дали ще я разберете и как ще я преглътнете, скъпа виртуална приятелко. Междувременно се спусна мрак. Доколкото виждам, има пълнолуние. Северният вятър сякаш е утихнал. Можете спокойно да легнете с глава към прозореца. Лека нощ!“

Два дни по-късно

Относно: (празно)

„Скъпа Еми, вашето мълчание започва да ме измъчва. Не сте ми писали цели два дни. Учтиво ви моля да ми отговорите. Ако трябва, свалете ме грубо на земята, но не ме оставяйте в безтегловност.“

С уважение: ваш Лео.

На следващия ден

Относно: Преглъщане

„Здравейте, Лео! Йонас си изкълчи ръката на волейбол. Прекарахме две нощи в болницата. Толкова за семейната идилия.

А сега към останалото. Опитах се многократно да преглътна имейла ви, но той постоянно се надигаше обратно в гърлото ми. Накрая се превърна просто в една каша с неутрален вкус. Питате ме дали е било нужно да научавате от Мия колко съвършен и идиличен семеен живот водя. Скъпи Лео, двамата с Мия се заблуждавате дълбоко. Семейният ми живот е добър, но не и съвършен. Той няма нищо общо със съвършенството, а по-скоро с търпението, компромисите и изкълчените ръце на децата. Позволете ми да ви напомня, че в това отношение съм доста по-опитна от вас и Мия. «Семейна идилия» не съществува. Двете понятия се изключват взаимно. Човек има или семейство, или идилия.

А сега няколко думи за вашата «игра в играта». Да разбирам ли, че сте преспали с Мия само защото и двамата сте ми били ядосани? Отдавна не съм чувала за по-детинска постъпка. Лео, Лео! Пиша ви черна точка.“

Към следващата част или към съдържанието

Даниел Глатауер Лекарство против северния вятър (6)

Метаданни

Данни

Лекарство против северния вятър

Информация

История

Сваляне / Връзки

Шеста глава

Даниел Глатауер
Лекарство против северния вятър (6)