Том Кейн
Оцеляващият (83)

81.

Карвър бъркаше. Грентъм имаше хора, които можеше да повика. Всъщност се налагаше да го направи. Вече не можеше да се надява да проведе тази операция в пълна тайна, защото залогът стана прекалено висок. Но щом се налагаше да даде разгласа, поне щеше да го направи много дискретно. Като всички висши офицери в М16 той имаше близки връзки със своите колеги от ЦРУ. Когато Карвър се качи горе, за да си събере багажа, Грентъм излезе на чист въздух, за да обмисли възможностите пред себе си. Имаше нужда от човек, на когото можеше да се довери, за да му се обади неофициално.

Тед Яворски подскочи в съня си, когато телефонът на нощното шкафче започна да звъни. Ръката му се стрелна изпод завивката и започна да опипва за слушалката. Той присви очи, за да разчете името на звънящия, и след това измърмори:

— Здравей, Джек… имаш ли представа кое време е тук?

— Малко след четири. Но работата не търпи отлагане. Линията обезопасена ли е?

— Разбира се. За какво, по дяволите, става въпрос?

— Получихме информация… по точно попаднахме на нея, за един от вашите — бивш генерал от армията. Кърт Вермюлен.

Яворски се надигна от леглото, защото реши, че е по-разумно да говори от някое по-уединено място. Затова сложи ръка на микрофона и прошепна на жена си:

— Всичко е наред. Заспивай.

— Ааа… каква информация? — попита той своя събеседник.

— Доста е сложно, но като теглим чертата, снощи Вермюлен се сдоби с документ, в който са посочени точното местоположение и пусковите кодове за повече от сто съветски атомни бомби.

— Какво каза?

— Нали си чувал за легендарните изчезнали съветски куфарни бомби? Излиза, че не е било легенда. Те наистина са разпръснати из цял свят. Вермюлен знае къде да ги търси и ние смятаме, че точно това ще направи през следващите двадесет и четири часа.

Яворски се спря като истукан в коридора и подсвирна с уста.

— Боже мили, значи тя е била права…

— Моля?

— Един човек тук каза… — отговори Яворски и отново закрачи. — С една дума, не е напълно изненадващо за нас.

Гласът на Грентъм прозвуча леко раздразнен:

— Значи знаете и за Макейб?

— Е, сега ме изненада.

— Уейлън Макейб. Тексаски богаташ, християнин фундаменталист.

— А, да, чувал съм името му. Та какво за него? — Яворски вече беше в кабинета си. Той се тръшна на стола зад бюрото, докато Грентъм му обясняваше.

— Не зная точно. Но каквото и да е намислил Вермюлен, Макейб му помага. В момента Вермюлен е някъде из Адриатическо море с яхтата на Макейб и ние смятаме, че е поел към Косово. Една от бомбите е заложена там.

— Откъде знаеш?

— От приятели в Москва. Излиза, че това е била операция на КГБ. Някои от техните хора знаят къде са разположени шибаните бомби. Обзалагам се, че имат копие от списъка, обаче не са посмели да предадат информацията дори на своето собствено правителство. Не е зле да подшушнеш на Белия дом за това. Някой да се обади в Кремъл, за да накарат началниците във ФСБ да предадат списъка. Подскажете им, че това е последната им възможност да го направят скрито–покрито, защото в противен случай ще съобщите на медиите. Трябва да го получите. Като стана дума, ние също искаме да го видим. Определено останах с впечатлението, че нашите страни са осеяни с бомби.

— Дааа… — отговори разсеяно Яворски, докато стискаше гумена топка в ръката си.

— Звучиш твърде безгрижно въпреки новината, която ти съобщих — отбеляза Грентъм.

— О, не. Джек, достатъчно загрижен съм, повярвай ми. Но онова, което ми каза, не беше твърде изненадващо.

— Какво? Вече си знаел какво става?

— Донякъде…

— И кога точно възнамеряваше да съобщиш на своя най-близък съюзник за опасността, пред която и двете ни страни са изправени?

— След като науча точно каква е опасността.

— Е, сега вече знаеш.

— Да, вече знаем, и със сигурност ще направим нещо по въпроса.

— Да ми пишеш — саркастично подхвърли Грентъм.

— Джек, не се тревожи. Денят едва започва, но ние двамата ще трябва да си поговорим доста. Да, наистина доста, преди всичко да свърши.

Яворски приключи разговора и веднага след това започна да набира някакъв телефонен номер. Държането му вече изобщо не беше толкова нехайно.

Щеше да се съмне след повече от час, когато Кейди Джоунс пристигна във военновъздушната база „Андрюс“. Бяха я събудили поредица силни и решителни почуквания по вратата на хотелската й стая във Вашингтон. Тя стана от леглото и залитна към нея. През шпионката видя мъж във военна униформа. Без да сваля веригата, открехна вратата.

— Какво има? — сънено измърмори.

— Д-р Катлийн Даян Джоунс?

— Аха… а вие кой сте?

Мъжът доближи личната си карта до очите й, където пишеше, че е капитан от корпуса на морската пехота.

— Госпожо, мога ли да вляза?

Кейди се поколеба, ръката й замря над веригата, защото не беше сигурна дали може да се довери на непознат, макар да носеше униформа. Обаче личната му карта изглеждаше съвсем редовна. Тя отвори и отстъпи навътре в стаята, а подозрителността й беше заменена от неудобството чужд човек да я види неподходящо облечена, чорлава и без грим. А на всичко отгоре и стаята й беше кочина.

— Благодаря, госпожо — каза капитанът. — Трябва веднага да се приготвите за заминаване. Отвън има кола, която ще ви откара до „Андрюс“. Там ще се качите на самолет. Не мога да ви съобщя точното местоназначение на полета, но ми разрешиха да ви кажа, че е в Европа, и да ви посъветвам да си вземете неща за два–три дена. Може да се наложи да работите на открито.

— Но… — Кейди замълча навреме, защото тъкмо се готвеше да каже, че няма какво да облече. — Екипировката ми за работа на открито остана в Ню Мексико.

— Госпожо, сигурен съм, че ще ви дадат всичко необходимо. Обаче се налага да побързате. Сега ще ви оставя да се приготвите. Ще ви чакам пред главния вход. Пет минути, става ли?

Капитанът не дочака да му отговори, кимна и излезе от стаята. Той предполагаше, че тя може да се измие, облече и гримира за пет минути. Само мъж можеше да бъде толкова тъп.

Яворски нареди на Том Мулво да отмени всичките си планове за края на седмицата.

— Хорабин знае ли за това? — попита Мулво, след като той му разказа за Вермюлен и връзката с Уейлън Макейб.

— Ще научи. Но нали го познаваш. Няма да си избърше задника, без да провери как това ще се отрази на рейтинга на президента. Не можем да го чакаме, докато реши как да реагира на това. Трябва да разберем какви ги върши Макейб. Още сега.

— Заел съм се с това.

ФБР не се различава от останалите учреждения. В четири и половина сутринта в събота там не цари особено оживление. Затова агентите не наскачаха от креватите си и не се затичаха към автомобилите веднага след позвъняването на Мулво. Той трябваше да открие хората, да ги буди и информира. Както служителите на ФБР, така и хората, които те трябваше да разпитат. Минаха няколко часа, преди първите сведения да започнат да пристигат при Мулво.

Но в Европа и Близкия изток денят вече беше доста напреднал. Въпреки че висшите чинове в Пентагона още бяха зашеметени, когато Яворски ги събуди, техните хора на място бяха будни и готови за действие.