Брайън Сибли, Джон Хоу
Карта на Толкиновата Средна земя (1)

Започва път от моя праг: за Картата на Средната земя.

Най-важното нещо, което ви трябва, щом тръгвате на пътешествие (особено ако предвиждате да има и приключения), е картата. Тази карта на Средната земя показва някои от местата, които посещават Билбо и Фродо Торбинс през своите пътешествия, описани в книгите на Дж. P. Р. Толкин „Хобитът или Дотам и обратно“ и „Властелинът на пръстените“.

Средната земя е изумителна, красива и тайнствена страна; ала същевременно понякога може да бъде грозна, опасна и страховита. В нея се извисяват увенчани със сняг планини, под които минават дълбоки и мрачни подземия. Там има непроходими, задушни гори, където странни твари дебнат в полумрака; има и гори, където тревата под дървесните клони е благоуханна и изпъстрена с жълти цветчета като мънички златни звезди. Издигат се цитадели с могъщи кули; черни твърдини с железни порти; градове, построени върху езера, на дървета или под хълмове; а далече на изток се разстила страна на огньове, пушеци и зловещи сенки.

Но приключенията на Билбо и Фродо Торбинс всъщност започнали в едно мирно, зелено кътче на Средната земя, наречено Графството (в горния ляв ъгъл на картата). Графството било земеделска област с полегати хълмове, гори, живи плетове, ферми, нивя и лъкатушна река, наричана просто Рекичката. А от Рекичката носели своите имена и няколко сънливи селца с ханове и воденици — наример Крайречкино и Хобитово-отвъд-Рекичката.

Точно над Хобитово се издигал Хълмът, в чийто склон бил издълбан Торбодън, домът на Билбо Торбинс. Тази странна, но удобна къща имала кръгла зелена врата с лъскава месингова дръжка. Вътре започвал дълъг тунел, водещ към множество стаи, най-добрите от които имали кръгли прозорци с изглед към градината и ливадите под хълма.

Както повечето хобити в Графството, Билбо не се интересувал твърде от приключения и ги наричал „неприятни, опасни, неприлични неща, които те карат да закъсняваш за обед“. Но ето че един ден вълшебникът Гандалф пристигнал с тринайсет джуджета и карта. Билбо обичал картите и дори си имал една на стената в Торбодън. На нея били изрисувани околностите и любимите му пътечки за разходка, отбелязани с червено мастило. Но картата на Гандалф била по-особена: върху нея имало послание, изписано с магически руни, които можели да се разчетат само на лунна светлина. Тази карта изобразявала места, за които Билбо не бил и чувал; далечни места отвъд Края на Пущинака, като Самотната планина (тя е най-горе на картата, обозначена с истинското си име Еребор). А в една пещера на тази планина живеел огромен дракон на име Смог, който пазел огромно съкровище, заграбено някога от джуджетата.

Единственият дракон в околностите на Торбодън бил ханът „Зеленият дракон“ в Крайречкино; и макар че бил малко нервен от мисълта да срещне истински дракон, Билбо спонтанно се съгласил да напусне своя дом и да помогне на джуджетата да си възвърнат съкровището. Пътят до Самотната планина бил дълъг и по време на пътешествието ги сполетели множество вълнуващи — и понякога страшни — приключения.

Срещнали гладни тролове, желаещи да си хапнат печени джуджета; могъщи великани, подмятащи скали по планинските пътеки; диви върколаци, наречени Уарги. Сред зеления сумрак на Мраколес по дърветата висели гъсти паяжини, изплетени от грамадни паяци, които хванали джуджетата и ги омотали в лепкавите си нишки. След като се спасили от тази опасност, джуджетата попаднали в плен на горските елфи и били задържани в двореца на техния крал, изсечен дълбоко под хълмовете край Горската река.

Някои от най-опасните пътешествия в Средната земя били извършени именно под хълмове и планини. В мрачните, преплетени тунели под Мъгливите планини, които отделят Западните земи от страховития Пущинак, Билбо и джуджетата попаднали в плен на орда гоблини, въоръжени със секири и жестоки криви мечове.

Дълбоко под града на гоблините, край едно студено и черно езеро, Билбо срещнал Ам-гъл — лигаво същество, по-черно от мрака, с две големи, кръгли и бели очи върху мършавото лице. Пак там Билбо случайно намерил нещо изгубено от Ам-гъл; нещо, което грозното създание наричало „безценното ми“. Това бил вълшебен пръстен, надарен със силата да прави невидим своя притежател.

И накрая пак под земята, но вече в чертозите, издълбани от джуджетата сред корените на високата и сурова Самотна планина, Билбо се сблъскал с огромния дракон Смог, цял покрит със скъпоценни камъни.

Макар че пътешествието неведнъж водело Билбо към опасни места, имало и други кътчета, където той и неговите спътници намирали сигурност и покой — например грамадният дървен дом на брадатия едър мъж Беорн, който можел да се преобразява в мечок. Обкръжена от висока трънеста ограда, градината около дома на Беорн била пълна с кошери и цветя, стигащи чак до прага на голямата зала с открито огнище и масивни дървени колони, където под жълтеникавата светлина на восъчни свещи уморените пътници получили храна и панички с медовина.

Друго такова място бил Ломидол, домът на Елронд и елфите. Известен още под името Последният удобен дом, Ломидол се намирал далече навътре в една красива долина, обрасла с букове и дъбове, до която се стигало по дълги, стръмни и лъкатушни пътеки, водещи накрая до тясно мостче. Въздухът там бил изпълнен с ароматите на цветя и дървета, със звуците на реката, водопада и елфическите песни. Билбо посетил Ломидол на два пъти при пътешествието „дотам и обратно“, а много години след своите приключения се завърнал там завинаги. Там пристигнал и неговият племенник Фродо, когато също поел на далеч по-дълго и по-опасно пътешествие.

Били изминали седемдесет и седем години. Фродо живеел в Хобитово, когато Гандалф отново дошъл в Торбодън. Този път не водел джуджета и нямал карта, ала носел зловеща вест. Намереният от Билбо пръстен бил не просто вълшебен. В него се таяла огромна сила.

Преди много години Мрачният владетел Саурон го бил изковал в огъня на Съдбовния връх сред страната Мордор. Пръстенът бил създаден, за да властва над другите пръстени, раздадени на народите в Средната земя, но задълго останал укрит от мрачния взор на Сауроновото око. Сега обаче Саурон знаел, че Единственият пръстен е намерен и искал да го открие и използва.

Без да знае какво го чака, Фродо се съгласил да изнесе пръстена от Графството; придружен от своите братовчеди Мери и Пипин, както и от градинаря си Сам Майтапер, той избрал същия път, по който някога започнало приключението на чичо му.

Скоро обаче били принудени да напуснат пътя, тъй като ги преследвала ужасна заплаха в лицето на Духовете на Пръстена — деветимата черни слуги на Мрачния владетел, яздещи ту коне, ту огромни летящи твари с ципести криле. Чакали ги и други, неподозирани опасности: край брега на прохладна река в Старата гора странна дрямка обзела пътниците и те били пленени от напуканата кора и преплетените корени на едно вековно дърво, наречено Стария Върбалан. А върху Могилните ридове срещнали призрачните могилни твари, обитаващи древни гробници сред хълмовете, където високи побити камъни стърчали над морето от мъгла като нащърбени зъби.

Всяко пътешествие из Средната земя зависело не само от времето — мъгла, дъжд, вятър, виелици, гръмотевични бури, люти студове и непоносими жеги — но и от терена, който също криел препятствия и заплахи: блата, тресавища и мочурища; реки, езера и бързеи; огромни и непристъпни планински вериги.

Една от тези вериги, наречена Мъгливите планини, се оказала непреодолимо препятствие за Билбо и джуджетата. По-късно този скалист гръбнак на Средната земя изправил Фродо и неговите спътници пред също тъй мъчителни изпитания. Снегът по високите проходи ги отблъснал назад и се наложило да изберат мрачния подземен път по заплетените и лъкатушни тунели на някогашния джуджешки град Мория.

Подобни подземни преходи изисквали голяма храброст от пътешествениците, независимо дали става дума за лабиринтите на Мория, водещи към съдбовния мост на Хазад-дум; за зловонните и оплетени в паяжини тунели, където се спотайвала чудовищната Корубана; или за страшния Път на мъртвите под Планината на призраците. А над всеки път в Средната земя падала страховитата сянка на далечния Съдбовен връх.

През хълмове и подземия минавал техният път, през открити степи и по сенчести пътеки из гори и горички, които щели да изиграят също тъй важна роля в приключенията на Фродо и неговите спътници, както някога в приключенията на Билбо. Сред красивото горско царство Лотлориен те открили нестарееща страна с прохладни ветрове и нежни ухания, където елфите живеели върху платформи сред клоните на високи малорнови дървета, отрупани със златни цветове. А в самото сърце на Лотлориен посетили Карас Галадон — Дървесния град, където под сянката на облаци от листа, високо сред огромните клони на най-могъщите дървета в Средната земя ги посрещнали владетелят Келеборн и владетелката Галадриел.

След раздялата с Фродо, Мери и Пипин се озовали в съвсем различна гора — място, където дърветата сияели в меки зелени, кафяви и сивкаво-черни багри. Това бил Ветроклин — непроходим гъсталак от обрасли с лишеи дървета, където младите хобити срещнали ента Дървобрад — грамаден великан, висок четиринайсет стъпки, с кожа като сивозелена дървесна кора и буйна брада от клонки и мъх.

Лотлориен и Ветроклин предлагали убежища от зловещата и ужасяваща мощ на Саурон, също като Ломидол и къщата на Том Бомбадил край Старата гора. При Бомбадил уморените хобити пирували с бял хляб и масло, сметана и мед, сирене и горски ягоди в една дълга и ниска стая, изпълнена със свещи, лампи и широки съдини с водни лилии, сред които седяла съпругата на Том — прекрасната Златоронка, Щерка на Реката.

Том Бомбадил бил стопанин на гори, води и хълмове, затова злото не можело да наближи дома му. Други места обаче се нуждаели от по-реална отбрана. Някои разчитали като Едорас на географското си разположение. Златният замък на крал Теоден, повелител на Роханските конници, се издигал върху самотен хълм в подножието на Белите планини, обкръжен от дълбок ров и могъща стена, увенчана с шипове.

На северозапад от Едорас била планинската крепост Шлемово усое. Със своите високи каменни стени и яката си кула Рогоскал, тя била изградена върху грамадна скална издатина, свързана с околните канари. Въпреки атаката на огромни пълчища от Сарумановите орки, Шлемово усое издържало на удара и в тази битка бранителите извършили чудеса от храброст.

На юг се извисявал Минас Тирит — цитаделата на Гондор с бели стени и многобройни кули. Изграден върху хълм, свързан с връх Миндолуин, Минас Тирит бил обкръжен със седем крепки стени, най-горната от които извеждала до грамаден скален хребет, чийто остър край се издигал в стръмна дъга на седемстотин стъпки над градските порти. Когато Сауроновите войски нападнали града с катапулти, обсадни кули и тарани, Голямата порта била повалена, но Минас Тирит не паднал, а армиите на запада, макар и по-малобройни от неприятеля, победили в битката сред Пеленорските поля.

Съвсем различни от тия крепости и градове на свободните народи били могъщите бастиони на мрака: Ортанк, твърдината на Саруман в Исенгард, зъбер от блестяща черна скала, изграден под последния връх на Мъгливите планини; и Барад-дур, неизмеримо мощната крепост на Мрачния владетел с безбройни бойници от черен камък и стоманена порта, от които никой не се завръщал.

Това са само някои от многото удивителни места, които посетили Билбо и Фродо при своите пътешествия из Средната земя. Когато за пръв път повел своите спътници от Графството на славното приключение, Фродо цитирал една песен, съчинена от Билбо преди много години:

Започва Път от моя праг —

безкраен, ограден с трева.

Увлечен в неговия бяг

и аз ще трябва да вървя

да влача морните пети,

дордето стигна друм голям,

събрал пътеки и мечти.

А после накъде? Не знам…

Използвайки картата на Джон Хоу и придружаващия я списък на названията, можете да проследите този път и да посетите в своето въображение планините, реките, езерата и горите на Толкиновата Средна земя.