Дейвид Шилър
Дзен — джобен пътеводител (5)

МИРЯНИНЪТ ПАН

Мирянинът Пан (740–808/811) бил семеен човек, отхвърлил монашеската обвързаност, който непрестанно се стремял към просветление със собствени усилия. Със своята цялостна отдаденост на Пътя, той вдъхновил безброй хора. Една от прочутите истории за него, разказва как се освободил от всичко, което притежавал, като го натоварил на лодка и я потопил в средата на реката. Оттогава, заедно с дъщеря си Лин-джао, пътувал из страната и двамата се прехранвали като амбулантни търговци. Мирянинът Пан познавал като че ли всички изтъкнати последователи на Дзен по това време, заедно с тях изучавал Пътя и ги въвличал в дхарма-схватки. Веднъж, когато Шъ-доу го разпитвал за живота му, Мирянинът Пан предложил следните стихове:

В делата всекидневни — никаква необичайност.

Със себе си — в съгласие потайно.

Нищо не подбирам, нищо не отхвърлям…

Проникновение вълшебно и подвижност чародейна —

вода да вадиш и дърва да мъкнеш.

Последните две години от живота си той и Лин-джао прекарали в една пещера. Един ден Мирянинът обявил, че е време да умре и извършил всички необходими приготовления, като помолил дъщеря си да му каже кога слънцето е достигнало зенита. Вместо това, тя се втурнала в пещерата и му казала, че има слънчево затъмнение. Когато Мирянинът излязъл да го види, Лин-джао заела мястото на баща си и на часа умряла. „Винаги си е била много чевръста“ — казал Мирянинът и изчакал седмица преди да я последва.

Един монах попитал Юе-шан:

— За какво мисли човек, докато седи във вглъбение?

— Мисли за немисленето — отвърнал Учителят.

— Как човек мисли за немисленето? — попитал монахът.

— Без да се замисля — казал Учителят.

ДЗЕН-МОНДО

Един монах попитал Джао-джоу:

— Ако човек срещне някой бедняк, какво трябва да му даде?

— На него нищо не му липсва. — казал Учителят.

ДЗЕН-МОНДО

Пропиляваме живота си в подробности…

Опростявай, опростявай.

ТОРО

Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече. Семейството играе „Монополи“. Казват ви, че вече сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пари пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашите улици. Продава се и последната улица. И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Тя пада на пода, като повлича и чайника. Другите се ядосват, но вие се смеете, докато се качвате по стълбите, за да си легнете. Знаете, че сте нищо и че не притежавате нищо. И знаете вече, че да бъдеш нищо и да нямаш нищо — са двете неща, които дават неизмерима свобода.

ЯНВИЛЕМ ВАН ДЕ ВЕТЕРИНГ

Животът и любовта са си живот и любов, едно букетче теменужки си е букетче теменужки и да се вмъква ненужно идеята за някаква цел, означава да се разруши всичко. Живей и остави другите да живеят, обичай и остави другите да обичат, цъфти и увяхвай; следвай естественото течение на живота, който се носи без цел.

Д. Х. ЛОРЪНС

Цъфтящо грамофонче на прозореца ми

ме засища повече от всяка книжна метафизика.

УОЛТ УИТМАН

Прекрасен сняг — и снежинка не пада къде да е другаде.

ДЗЕН-ФРАЗА

Когато сте заблудени и изпълнени със съмнения и хиляда свещени книги не са достатъчни. Когато сте постигнали истинско разбиране — и една дума вече е в повече.

ФЪН-ЯН

Имам бележник за обикновени факти и друг — за поезия, но ми е трудно винаги да спазвам неясното разграничение, което съм имал предвид, защото най-интересните и красиви факти са още повече от поезия и именно в това е привлекателността им. Те са превод от езика на земята на езика на небесата. Виждам, че ако моите факти са достатъчно жизнени и значими — макар и видоизменени в същината на човешкото съзнание — ще ми трябва един единствен бележник с поезия, където да включвам всичко.

ТОРО

Всичко — еднакво, всичко — със свой облик.

ДЗЕН-ПОСЛОВИЦА

Мрежата е, за да се хване рибата.

Хване ли се рибата — мрежата се забравя.

Примката е, за да се улови заекът.

Уловен ли е заекът — примката се забравя.

Целта на думите е да уловят смисъла.

Уловен ли е смисълът — думите се забравят.

Къде да намеря човек, забавил думите, та с него да си поговоря!

„ДЖУАН-ДЗЪ“

Ако по пътя срещнеш някой, който е познал истината, не казвай нито дума, но и не мълчи!

ДЗЕН-МЪДРОСТ

Ди-цан по питал Фа-йен:

— Къде си тръгнал?

Фа-йен отвърнал:

— Тръгвам на странстване.

— Каква е целта на странстването? — попитал Ди-цин.

— Не знам — отвърнал Фа-йен.

— „Не знам“ е много близко — казал Ди-цан.

ДЗЕН-МОНДО

Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването.

УРСУЛА ЛЕ ГУИН

Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

БЪЛГАРСКА ПОСЛОВИЦА