Пеги Уеб
Двойствен живот (8)

Осма глава

— Да приключим за днес — каза Дърк, като остави чука си в кутията за инструменти и се протегна. Беше четири часът и следобедното слънце огряваше потното му тяло. Елън го погледна и си помисли, че пред Дърк всички намазани с лосион за загар модели изглеждаха определено мижави.

— Добре — съгласи се тя и остави своя чук в кутията за инструменти. — Предполагам, че ще си отидеш във вилата в планината.

— По-удобно ще ми бъде да остана тук, докато си свърша работата.

Тя спечели време, докато прибираше косата си от челото. Нима това беше същият човек, който правеше всичко възможно да стои далеч от мен, запита се тя. Какво се беше случило?

— Има една свободна стая във вилата, а също и едно бунгало в лагера — каза тя. — Понякога гостите остават тук да преспят, роднини, журналисти, научни работници.

— Бунгалото става. — Той погледна към разнищените си отрязани джинси. — Ще отида само до вилата на Тони да взема някои неща. — Той подаде ръката си. — Ела с мен, Елън.

Тя първо погледна ръката му, след това се взря в очите му. Кехлибарените пламъчета пак играеха в тях — същите пламъчета, които я бяха помамили в Лорънсбърг. Инстинктивно разбра, че протегнатата ръка означаваше нещо повече от покана да го придружи да си вземе други дрехи. Прочете го в погледа му, но искаше той да изрече и думите. Трябваше да бъде съвсем сигурна, че това, което се случи във фермата на чичо Вестър, нямаше да се повтори тук, на Бийч Маунтън. Този път нямаше никакъв бял жребец, който да я отнесе след отказаната любов.

— Защо? — попита тихо тя.

— Мисля, че се досещаш.

— Искам да чуя думите от теб.

Той се усмихна бавно и лениво.

— Писмено показание ли искате, докторе? — Усмивката смекчи острите му думи.

— Какво ще направиш, ако отговоря с да?

Нещо в походката му, докато бавно и решително се приближаваше към нея, й напомняше на лъв, на гъвкавата котка на джунглата, царя на животните, дебнещ жертвата си. Тя се усмихна. Най-малко сега се чувстваше жертва, тя тръпнеше от живот, възбуда и радост.

Дърк се спря чак когато се приближи дотолкова, че се видя белегът на бузата му. Той обгърна нежно лицето й с ръце и го придърпа, за да се вгледа в очите й.

— Единственото нещо, което ще кажа, е: дай ми лист хартия.

— Сигурен ли си? — въздъхна тя дълбоко. — Веднъж ти каза, че не искаш да се захващаш с лятна авантюра.

— Някои неща се казват, а после не се спазват.

— Сигурен ли си?

— Да. — Палците му проследяваха линията на челюстта й, докато говореше. — Научих някои неща за себе си, Елън.

— И това си го казвал преди — усмихна се тя.

— Открих, че храня чувства, които са твърде силни, за да бъдат отхвърлени. Разбрах, че трябва да те имам, независимо от последствията.

Думите му оттекоха в сърцето й. Независимо от последствията. Удивляваше я колко много си приличаха с Дърк. Той беше изразил именно нейните чувства. Тя знаеше, че работата й изисква пълна всеотдайност. Тя знаеше, че в плановете й нямаше място за съпруг и семейство. Освен това Дърк си имаше свои тайни — име, минало, което предпочиташе да крие от нея. И въпреки всичко тя го желаеше. Тя желаеше да познае допира на ръцете му върху тялото си. Искаше да чувства неговите устни върху кожата си.

— Да, ще дойда, независимо от последствията.

Сега беше негов ред да задава въпроси.

— Сигурна ли си? Сигурна ли си, че искаш лятна авантюра без ангажименти?

— Да — отговори Елън. Тя постави ръцете си върху неговите и ги притисна към лицето си. — Съвсем съм сигурна.

Той се наведе към нея и леко я целуна. Целувката лъхаше на слънце и бор и сол от потта. Беше една миниатюрна светкавица, прелюдия към бурята, която щеше да последва. Той пусна устните й и взе ръката й.

— Готова ли си, Елън?

— Само трябва да се обадя на Рут-Ан и Джиджи.

Заедно те изкачиха хълма. Дърк изчака под сянката на един бор, а Елън влезе в сградата. Тя свари Рут-Ан в кабинета.

— Джиджи спи ли? — попита Елън.

— Да, днес е много послушна. Знае, че не е трябвало да бяга. — Рут-Ан смъкна очилата си на носа и изгледа Елън. — Как върви работата с оградата?

— Още не сме свършили. Вероятно ще ни е необходим поне още един ден. Дърк ще остане в бунгалото за гости, докато привърши работата.

— Необходимо ли е да го прави? Та той живее на не повече от три мили оттук?

— Не, не е необходимо, но аз го искам. — Елън говореше тихо. Тя вече беше решила, че няма смисъл да държи връзката им в тайна. Беше твърде голяма, за да се крие, а освен това беше твърде близка с асистентката си да пази тайни от нея. Пък и Рут-Ан знаеше всичко, което се случваше в лагера. Тя не беше глупачка.

— Вече знаеш мнението ми — каза Рут-Ан. Тя свали очилата си и започна да бърше и без това чистите стъкла.

— Да.

Тя върна очилата на носа си.

— Надявам се, че знаеш какво правиш, това е всичко.

— Не се притеснявай за мене, Рут-Ан. Ние с Дърк ще се върнем…

— Няма защо да ми обясняваш. Не съм ти майка. — Рут-Ан я изпрати до вратата. — Хайде, отивай, аз ще се справя с Джиджи. И без това много я глезиш. Днес цял ден се опитва да ме изнуди да й позволя да кара буика.

Елън се изсмя.

— Да не си посмяла.

— Не се притеснявай, не съм толкова мекушава като някои наши общи познати.

Елън излезе от канцеларията и тръгна към Дърк.

— Готово ли е, любов моя? — попита той.

— Нали бях захарче?

Той я прегърна през раменете и я поведе към колата си.

— Онова беше наужким, това сега е истинско.

Когато наближиха вилата на Тони, на Елън й се стори, че планината никога не бе изглеждала по-красива. Приличаше на хубав стар воин с обрулени страни от камък, с пояс от стройни борове и венец на победата от енчец. Тя реши, че мизансценът беше подходящ за едно любовно преживяване.

Дърк паркира Росинант в сянката на вилата.

— Ето че пристигнахме. — В мрака на колата той се обърна да я погледне със странно светнали очи. Това беше достатъчно — тези прости думи и един поглед.

Те не разбраха кой пръв започна, но изведнъж се озоваха в прегръдките си по средата между двете седалки, притискайки се — устни в устни, тяло в тяло — и запечатаха съдбата си с целувка. Тя вкусваше солта по неговите устни, усети вятъра в косите му. Ръцете й неспокойно обходиха гърба му, докато намериха това, което търсеха — назъбения белег. Съвсем нежно тя проследи очертанията му, а устата й се отвори, за да приеме езика му. Тя изохка, като усети твърдината на езика по нежния сатен на устата си, което предизвика буря в душата й. Дъхът им се смеси, докато езиците им танцуваха танца на любовта — безспирно проучване и разгорещена прелюдия към приближаваща интимност.

Без хладината на климатична инсталация, макар и в сянката на бора, колата се превърна в пещ. Пот изби по челото на Елън и се стече на поточета между гърдите й, както беше в прегръдката на Дърк. През тънката материя на блузката си тя усещаше голия му запотен гръден кош да диша тежко.

Той издаде някакъв гърлен звук и премести устата си на сантиметри от нейната.

— Желая те, Елън, но не по този начин. Искам да те имам както трябва, с наслада. — Той хвана ръката й и почти грубо я издърпа от колата.

Тя охотно го последва през поляната, но щом подмина вилата, дръпна ръката му и той се спря.

— Чакай — задъхана му се усмихна тя. — Къде ме водиш?

— Знам едно местенце. — Гласът му беше загрубял от потисната страст. — Върви след мен.

В този момент тя би го последвала до края на света. Усмихна му се и очите й му казаха всичко.

Безмълвно той я поведе през горичката зад вилата на Тони Салинджър. Дърветата образуваха покривало над главите им и той я доведе до едно езерце, което блестеше като скъпоценен камък сред боровете, дъбовете и върбите. Когато заобиколиха по брега на езерцето, те стигнаха до една естествена беседка, образувана от стена от заплетени мискетови лози и избуяли диви рози.

Спряха се, щом влязоха в беседката, хванати за ръце и загледани един в друг. Всичките тези дни на очакване, дългите самотни часове се бяха отпечатали върху лицата им. Не бързаха да се прегърнат, а стояха неподвижно, изпитвайки удоволствие от напрегнатия момент на очакването, когато усещаха прекрасните тръпки на страстта да завладяват телата им.

Той бавно посегна да докосне нежните къдрици коса, които се бяха изплъзнали от нейния кок и очертаваха лицето й.

— Цял живот съм мечтал да съм с жена като теб в място като това.

Тя сложи ръката си върху неговата и я потри в бузата си.

— Нима мечтите се сбъдват?

— Само ако направим необходимото. — Дърк, този мъж, свикнал на ударите на съдбата и жестокостите на живота, се зае да осъществява мечтата си.

Със самообладание, което никак не осъзнаваше в момента, той остави ръцете си да проследят очертанията на тялото й, като започнаха от лицето, плъзнаха се към врата, преместиха се върху раменете и надолу по протежение на ръцете. Мощните му загорели ръце след това се придвижиха обратно нагоре по ръцете й към гърдите, където се спряха върху всяка една да я опипат. През материята на блузката мачкаха и дразнеха зърната, докато те се стегнаха и щръкнаха. Тя оплете ръце в тъмните му коси, когато той наведе глава и отвори уста над едната гърда. Ръцете му продължаваха да мачкат едната гърда, а езикът му намокри дрехата й над зърното — на другата и то се превърна в тъмна омайна розова пъпка, видима през тънката блузка.

Ръцете й се движеха из косата му и го придърпваха към нея, а главата й се отметна назад. Горещи светкавици се стрелнаха по тялото й, когато той я пое в устата си. Усещането се подсилваше от триенето на мокрия плат по гърдите й. Главозамайващият аромат на диви рози изпълни ноздрите й, когато Дърк се премести от едната и намирайки я, я засмука.

Когато накрая той вдигна глава, тя беше премаляла от страст. Усети ръцете му бавно да разкопчават блузата й.

— Харесвам тази нова мода — каза той с глас, пресипнал от страст.

— Тази сутрин нямах време да слагам сутиен. — Ръцете й се придвижиха към черните косми на гърдите му, поизрусели по краищата от слънцето. Тя усещаше твърдата им повърхност, докато ръцете й проучваха плътта му в еротични кръгове.

— Това беше първото нещо, което забелязах сутринта — каза той, — когато дойде да търсиш Джиджи. Цял ден днеска ме влудява. — Той смъкна блузката от раменете й и я пусна да падне свободно на земята. Хващайки лицето й с ръце, той я подкани да се приближи, докато голите им гърди се докоснаха. Устата му се спусна към нейната и я обсипа с горещи мокри целувки, като същевременно триеше гърдите си в нейните. Чувствителните й зърна, вече възбудени от езика му, с болезнена готовност се свиха от масажа на острите косъмчета на гърдите му.

Устата му се плъзна върху нейната, навлажни устните й, вкусваше ги, дразнеше ги, а ръцете му закачиха ластика на панталонките й и ги свалиха ниско на бедрата. Тя с няколко гъвкави движения ги спусна още по-ниско и те накрая се приземиха върху тревата. Той я притисна близо до себе си, за да почувства твърдостта му през тънката коприна на гащичките си.

Бедрата му се търкаха в нейните с растящо нетърпение. Той я положи върху земята и се освободи от дрехите си с едно плавно движение. Ароматът на лятната трева и на диви рози сякаш я опиваше, когато почувства твърдото му тяло върху себе си. Той се търколи на една страна и се облегна на лакът, за да извади фибите от косите й. С едно движение на силната си ръка разпусна косите й и ги разпиля като пламък върху тревата.

Той се наведе и зарови лицето си в ароматната й коса. Копринените й къдрици галеха устните му, докато ръцете му се движеха надолу по краката й и премахнаха последното парче плат, което ги разделяше.

Той се надигна върху нея и се вгледа в очите й.

— Желая те повече, отколкото съм предполагал, че мога да желая някого — прошепна.

Главата й нетърпеливо се мяташе наляво-надясно.

— Люби ме, люби ме, Дърк…

Светът се наклони, когато плътта му навлезе в нея. Той беше кадифе, а тя сатен и двамата започнаха извечния танц на любовта. С влудяваща бавност се движеха в синхрон сред петнистите сенки на късното следобедно слънце, докато древният ритъм не прерасна в лудешко пулсиране. Слънцето слезе от небето и се разтопи вътре в Елън, когато Дърк я разтърси като светкавица и гръм. Раменете й се деряха в тревата, когато тя посрещаше яростта на бурята със страст, равна на неговата.

Глухият му вик огласи беседката, когато двамата се вплетоха в бурята заедно. Тя се изви високо към неговите мощни тласъци, ръцете й се впиха в напрегнатия му гръб и главата й се отметна назад върху ароматната трева. Тялото й потръпна от завършека, с който той напои тялото й с последния изблик на любовта си.

Отмалелите им крака се преплетоха, когато той се отпусна върху нея изнемощял. Бузата му почиваше върху косите й, а потният му гръден кош натискаше гърдите й.

— Елън? — Гласът му беше приглушен от косата й.

— Ммм…

— Вече почвам да си мечтая лятото да бъде вечно.

— Аз също.

Двамата останаха вкопчени един в друг и безмълвни, докато слънцето почна да розовее на западния хоризонт и той от само себе си излезе от нея. Премести се и се повдигна на колене, издърпвайки я след себе си.

— Последвай ме, любов моя — подаде й той ръката си.

Тя подаде своята и се пошегува:

— Ти все така казваш.

— Винаги съм искал някоя красива жена да изпълнява желанията ми.

— Която и да е жена ли?

— А-а-а, не, само червенокосите.

— Кои червенокоси?

— Само тези, които живеят в Бийч Маунтън и учат горилите да говорят. — Без предупреждение, той я вдигна на ръце и загледан в лицето й, заговори сериозно: — Само тези, чиято коса ухае на горски цветя и чието тяло кара мъжете да забравят.

— Да забравят какво? — Зелените й очи потърсиха отговор в неговите черни очи.

Слънцето слезе още по-ниско, миризмата на дивите рози стана по-отчетлива в неподвижния вечерен въздух и той свали още една бариера.

— Злините, на които е способно човечеството. Причината, за да има затвори и войни. — Очите му станаха по-тъмни от нощта и той добави още една истина към откровението си: — Причината за моята самота.

Тя нежно вдигна ръка и докосна мъничкия белег на брадичката му.

— Радвам се, че те накарах да ги забравиш.

Той вдигна рамене, сякаш с това движение можеше да отърси мръсотията на света. Изведнъж се засмя и с това подплаши двойка кардинали.

— Да не си пилеем времето — рече и закрачи бързо към езерцето.

— Изразяваш се като леля Лоли.

— А ти откъде мислиш, че съм заел този израз? Тази жена има свой начин на изразяване.

Когато той стъпи с крак във водата, тя разбра намерението му.

— Дърк, студено е! Дори и през лятото тези планински езерца са ледени.

— Къде ти отиде страстта за приключения? — Той навлезе по-дълбоко, докато водата стигна до бедрата му. Наведе се бързо и потопи гърба й във водата.

— Дърк Смит Колдуел Трети! Пусни ме бързо!

— Бенедикт — каза той спокойно и я пусна във водата. Тя изскочи на повърхността, като плюеше и едва си поемаше дъх, но токът от студената вода не бе нищо в сравнение с онзи, когато чу името му. Тя отметна мократа коса от очите си и впи поглед в него.

— Бенедикт ли? Наистина?

Той кимна.

— Да, Бенедикт.

Извърна се, изви тялото си и се гмурна перфектно във водата. С няколко силни замаха се озова в средата на езерцето.

— Върни се тук! — извика тя след него. — Не можеш да оставиш нещата така.

— Ела да ме хванеш — извика той с дяволита усмивка и след това отново се потопи.

Кръвта пулсираше в ушите й от новата информация, а тялото й още гореше от неотдавнашното любене и Елън реши, че езерцето в края на краищата не беше толкова студено. Тя сви тяло, изпъна го в майсторски скок и заплува подир него.

Изведнъж почувства, че нещо я дърпа за крака. Макар и под водата, допирът на Дърк предизвика тръпки. Преди да потъне, тя пое дълбоко въздух. Ръцете му малко по малко се плъзнаха по тялото й, докато стигнаха до кръста. Водата изкривяваше чертите му и си играеше с гъстите му черни коси. Ръцете му я насочваха, докато тя доплува по-близо и телата им се докоснаха. Той наведе глава, за да я дари с една подводна целувка — съвсем лек допир на устни в устни, след което, силно притиснат в нея, се стрелна на повърхността. Елън разтърси глава, да премахне косата си от очите.

— Значи обичаш да се закачаш, така ли? — Тя посегна към него и го потопи.

Вместо да излезе на повърхността, той хвана глезена й и я дръпна под водата. Отблясъци от залеза позлатяваха телата им в играта им в езерото като две деца на природата. Смесеният им смях отекваше в неподвижния въздух и веселият му екот звучеше така естествено, че две сърнички, дошли до брега на езерцето за спокоен вечерен водопой, за момент просто вдигнаха глави и като не сметнаха, че има опасност, продължиха да пият.

Освежени от плуването и ободрени от смеха, Елън и Дърк се хванаха за ръце и импулсивно се насочиха към плиткия бряг на езерцето. Той се спря, когато водата стигна до коленете им, и погледна надолу към нея. Повдигна пръст и очерта скулата й и брадичката.

— Толкова си красива — продума тихо. — Ти си толкова красива. — Наведе се и последва пътя на пръста си с език, излизвайки капчиците вода по лицето й. Устните му напипаха вдлъбнатината на гърлото й и се спряха там, прилепени към нежната кожа, която пулсираше от внезапното й бясно сърцебиене.

Нова радост я обзе, когато той я вдигна на ръце и я понесе към брега. Тяхната беседка сега беше обляна в лилаво и въздухът там беше натежал от аромата на розите.

Той застана, загледан в лицето й.

— Обичам тези планини. — А искаше да каже: „Обичам те“.

— Завинаги ще запомня аромата на дивите рози — промълви тя, а всъщност искаше да каже: „Завинаги ще запомня теб“.

Той я положи на тревата, като пусна мокрото й тяло да се хлъзга по неговото. Когато краката й докоснаха земята, тя вече усети пулсиращото му мъжество и собствената си нарастваща страст. Те сплетоха ръце и се вкопчиха един в друг ожесточено, без да се целуват, оставиха телата си да си предадат взаимното си желание.

Тревата ги посрещна, когато се отпуснаха на земята, и те се претърколиха многократно, опипваха се, притискаха се, докосваха се, без желание да се разделят. Без желание да се разделят завинаги.

Накрая се спряха, Дърк лежеше върху Елън и дишаше остро. Той застана на една страна и нежно махна стръкчетата трева, които бяха полепнали по още мокрото й тяло. Допирът му предизвика тръпки по гръбнака й и тя се изви към ръката му.

Безмълвно той остави пръстите си да преминат по гърдите й. Лицето му се изпълни с удоволствие, като видя мигновената реакция. Той наведе глава и хвана назрелите връхчета между зъбите си и леко ги подръпна. Елън зарови глава в косите му и позна възвръщането на разкошното усещане.

Устата и езикът му се наслаждаваха на тежките, изпълнени с любов съкровища, докато тя се гърчеше от допира му. Той разтвори краката й и търсещата му уста се придвижи по-надолу. Езикът му оставяше поток от течен огън по дирите си. Проникна във вдлъбнатината на пъпа й, изследва меките кафяви косъмчета по стомаха й.

Когато тя съвсем се отпусна от майсторското му любене, той се търколи по гръб и я придърпа върху себе си, нагласи я върху твърдото си мъжество. Светът сякаш експлодира и тя отново обезумя от страст.

Времето спря за Елън и Дърк, когато телата им си говореха на езика на любовта, на върха на Бийч Маунтън. Те и двамата си мислеха, че това е великолепно начало на една лятна авантюра, но знаеха и нещо повече. Тяхната връзка бе продиктувана от сърцето, бяха свързани с нещо повече от всякакви изречени обещания. Събираха се двете им самотни души, свързваха се двама страхотни лъжци, които бяха завладени от любовта, макар да отричаха съществуването й.

Луната отдавна беше се качила нависоко, когато, заситени, те си тръгнаха от беседката. На лунна светлина се отправиха към вилата на Антъни с измачканите си дрехи в ръце.

Дърк отвори вратата и й направи път.

— Няма нужда да се връщаме в лагера тази вечер — каза той.

— Няма наистина — съгласи се тя.

— Колата може да ги обезпокои.

— Те вероятно вече са заспали.

— Искаш ли да запаля лампата? — попита той. Вилата беше огряна от поток лунна светлина през голямата капандура по средата на стаята.

— Няма смисъл да се подобряват природните дадености — каза тя.

Очите му заискриха, когато погледът му обходи тялото й.

— Наистина — съгласи се той, — природата е надминала себе си. — Той направи крачка към нея.

Тя вдигна ръце, смеейки се.

— Дърк, ти никога ли не огладняваш?

— Гладен съм единствено за теб. — Той се наведе към нея и гризна вратлето й.

С престорено раздразнение тя скръсти ръце върху голите си гърди.

— Смяташ ли да ме нахраниш или ще се наложи да открадна Росинант и да избягам надолу към лагера.

— Разсейваш домакина. — Той отиде по гардероба и извади оттам синя дънкова риза. — Ето, облечи това, или никога няма да стигнем до ядене.

Тя сръчно хвана подхвърлената риза и се запъти към банята. Във вилата на Антъни се чувстваше като у дома си. Той й беше приятел и довереник, откакто се бе преместила да живее в Бийч Маунтън.

— Недей да правиш яйца, мразя яйца — извика му тя.

Въпреки това Дърк направи именно яйца. Той притежаваше много умения, но готвенето не беше едно от тях. Неговото здраво, стегнато тяло не беше резултат на готварското му умение, а по-скоро на навика му да се упражнява редовно и да яде естествени храни.

Когато Елън се върна от банята, облечена в ризата на Дърк, която беше закопчала наполовина, така че се виждаше горната част на гърдите й, тя видя на масата поднос с пресни плодове — обелени портокали, нарязани ябълки, банани и грозде, един хляб и чиния с яйца.

Дърк, обут в нов чифт отрязани джинси, й предложи стол.

— Заповядай на това скромно угощение. — Той хвана ръката й и целуна вътрешната страна на китката й, преди да седне от другата страна на масата.

— Яйца! — възмути се тя.

— Моят специалитет. — Той загреба обилно от тях. — А кой е твоят? — Хитро й се ухили той. — Имам предвид в готвенето.

— Аз съм учен, аз не готвя — отговори тя спокойно и се обслужи с плодове. — Защо мислиш Бог е създал Бети Крокър и Сара Лий?

Той се изсмя.

— Добре че не смятаме да се обвързваме задълго, иначе ще умрем от глад.

— Много добре наистина — каза тя, но думите й прозвучаха фалшиво и вкусът на плодовете в устата й стана такъв, сякаш ядеше трици. Тя облегна лакти върху стъклената маса на Антъни. По-добре е да не се говори за такива неща като постоянство и ангажименти, помисли си тя. Те бяха взаимно изключващи се при краткосрочните авантюри. — Откъде се познаваш с Тони? — попита тя. Това бе една безопасна тема, помисли си. Тема, която гарантираше, че пулсът й няма да се учести и че няма да се породят налудничави мисли.

— С Тони се запознах в Испания, на Коста дел Сол. — Дърк се засмя при спомена. — Неговата яхта беше закотвена в едно пристанище в Малага. И двамата се връщахме от риболов. Той беше с празни ръце, а аз имах достатъчно улов да нахраня половината население на Испания. Поделих рибата помежду ни и оттогава сме близки приятели. Тони е забележителен човек.

— Наистина е забележителен. Не са много хората, които са успели да спечелят първия си милион, преди да навършат тридесет години и да се оттеглят на четиридесет и пет. — Тя огледа стаята. Простият й външен вид беше подвеждащ. Съвременна мебел от хром и стъкло, бели плюшени килими, китайски порцелан и изваяни орнаменти от нефрит — всичко това беше проява на скъпия, изтънчен вкус на собственика. Елън насочи вниманието си отново към Дърк. Тя добре знаеше защо Тони може да се е озовал в Испания — той ходеше където му скимнеше. Но Дърк? Щеше ли да узнае още някоя подробност, с която да попълни празните места в мистериозната картина на живота му?

— А ти защо беше в Испания?

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че живеех в друг манастир и се представях за монахиня.

— Не.

— Така и предполагах. — Той погледна през прозореца към потъмнялата гора. Канеше се да разчупи парченце черен хляб в ръцете си, но изведнъж се спря, като че ли се мъчеше да вземе решение. Внезапно той се обърна към нея: — Бях там по работа.

Елън до този момент не бе осъзнала, че бе затаила дъх. Тя облекчено въздъхна. Първо научи истинското му име, а сега и работата му. Тя ликуваше. Изглежда, тази вечер сякаш беше улучила голямата печалба.

— И каква е работата ти, Дърк Бенедикт? — попита тя тихо.

В тъмните му очи се прокраднаха весели пламъчета. Той бавно постави хляба на масата и се пресегна през масата. Хвана двете й ръце и ги обърна. Палците му проследиха бледата мрежа от венички от вътрешната страна на китката й.

— Имам да направя едно признание — каза той.

— Какво е то? — попита тя, затаила дъх.

— Нещо, което отдавна искам да споделя с теб. — Палците продължаваха чувственото си опипване.

Дали това ще обясни белега? — питаше се тя. Дали ще обясни и неговото мълчание?

— Можеш всичко да споделиш с мен.

Без да пуска ръцете й, той стана и заобиколи масата. Вдигна я на крака, за да се взре дълбоко в очите й.

— Имаш сок от грозде на най-провокиращото местенце.

— Ах, ти… — Тя даде израз на раздразнението си, че още веднъж се бе скрил зад стената на потайността, но главата му се наведе към нейната и тя почувства езика му да обърсва ъгълчето на устата й. Раздразнението й се превърна в удоволствие от допира, тръпки преминаха по гръбнака й.

— Хмм, винаги съм мечтал да имам парче хляб, малко грозде и теб.

— Доколкото си спомням, беше парче хляб, кана вино и…

— Тихо — промълви той и устните му покриха нейните. — Това е моя измислица.

Целувката беше провокираща, лека като перце, като коприна върху коприна. Тя усети познатия огън, който само Дърк можеше да разпалва, да лумва в слабините й и да обхваща цялото й тяло. Оплете ръце в косата му и той я облегна на ръба на масата и се пресегна зад нея.

Той притискаше бедрата й до своите с ръка, опряна на гърба й.

— Винаги съм искал да ям грозде по този начин. — Той посегна към един бял грозд, който държеше в свободната си ръка, и сръчно откъсна зърно със зъби.

Влизайки в тон, Елън повдигна устни към опияняващия плод между зъбите му.

— Хммм — промълви тя при срещата на устните им, сладкият сок се процеди в устите им. Целувката продължи, докато не остана нито капчица сок.

Елън наведе глава на една страна.

— Има нещо, което цяла вечер се чудя как да ти го кажа — заяви тя шеговито.

— Какво е то, любов моя?

— Винаги съм искала да направя научно изследване върху отношението между гроздето и сексуалното удоволствие. — Тя откъсна едно зърно с устата си и застана на пръсти, за да го постави на гънката между врата и рамото му.

Той застана неподвижно, докато тя захапа гроздето и облиза с език малкото поточе сок, което се стече от него. Този търсещ език предизвика тръпки от удоволствие по тялото му и той се запита защо толкова време се беше лишавал от това удоволствие. Горещият й език се плъзгаше по гърдите му, вече нямаше гроздов сок, а бедрата й започнаха ритмично да се търкат в неговите.

Без да може да се владее повече, той я вдигна и отнесе върху белия плюшен килим в средата на стаята. Лунната светлина, която нахлуваше през капандурата, осветяваше косите й и те заприличаха на пламък. Той се наведе над нея, откопча горното копче на работната си риза и постави гроздово зърно между гърдите й.

— С моята фантазия и твоя научен анализ това може да трае вечно.

— Наистина вечно — отговори тя.

Той наведе глава и тя потръпна от наслада, като усети поточе гроздов сок по вдлъбнатината между гърдите си.

— Докторе, харесва ми твоят плод — промърмори той с устни, допрени до огряната от луната кожа, а езикът му проследяваше пътеката на сока.

— Не мога да направя… заключение, докато… не вкараш… цялата информация. — Тя изговаряше думите на пресекулки от пристъпите на екстаз.

И това бяха последните думи, които се чуха, докато не свърши гроздето и не се изчерпа фантазията им. Само луната беше свидетел на това, което те правиха с гроздето, а ако Елън беше решила да публикува откритията си, никой нямаше да й повярва.

Накрая, благоухаещи на грозде и на острия мирис на любовта, те се оттеглиха в огромното месингово легло на Тони и изтощени потънаха в сън.

Елън помръдна в съня си и се прилепи по-близо до гърба на Дърк. В полумрака на утрото тя чу звук. Беше тих, измъчен стон. Дългите години на денонощна работа с Джиджи веднага я предупредиха да е нащрек.

Дърк отметна ръка и отново изстена. Беше някакво почти нечленоразделно „Не“ и едно отричане на тъмните неща, които тормозеха съня му.

Елън постави устни върху белега на гърба му и леко потри с ръка рамото му.

— Спокойно, скъпи — изгука тя. Втори един измъчен звук излезе от гърлото му. Тя обви нежно гърба му с ръце и го залюля. — Няма страшно, Дърк, няма страшно. — Тя говореше тихичко, успокояващо, държеше го в ръце и го люлееше, докато напрежението му премина и дишането му се успокои.

Тя се повдигна на една страна и се загледа в него.

— Какви демони спохождат съня ти, любов моя? — прошепна. — Каква е тайната, която те дели от мен?

Тя се облегна на възглавницата и затвори очи, но сънят не идваше. Загледа се през капандурата към първите розови признаци на новия ден и тихо се надигна от месинговото легло. Босите й крака зашляпаха по пода до белия килим и тя взе ризата на Дърк и я облече. Вратата леко се щракна след нея.

Треските по верандата боцкаха голото й дупе, когато седна и се загледа в необятния изглед към Бийч Маунтън. Природата отново показваше красотата си при раждането на новия ден. Росата по земята беше с цветовете на скъпоценни бисери, а пойните птички се престараваха да измислят нови арии, за да приветстват новия ден. Неподвижният утринен въздух беше напоен със смесения аромат на горските цветя.

Елън придърпа коленете си към гърдите. Авантюрата й бе продължила само един ден, а тя вече предчувстваше самотата на раздялата. Вече знаеше, че мъжът, който лежеше в огромното месингово легло на Антъни Салинджър, беше за нея нещо повече от „годеник“. Той беше нещо повече и от мимолетно увлечение. Той беше другата й половинка. Той беше човекът, който можеше да запълни празнината в сърцето й. От всички хора на този свят Дърк Бенедикт, човекът на тайните и на измамите, беше единственият, който можеше да даде смисъл на живота й.

— В хубава каша се забърка, доктор Елън Станфорд! — скара се сама на себе си тя. — Да бе останала да си изследваш горилите, а гроздето да беше оставила на някой друг. — Тя въздъхна. Досега не знаеше, че толкова може да те боли от любов.