Цветан Ангелов
Кой от какво се страхува

В джунглата негрите бягат от слон,

бягат от кобра,

завита на клон.

Нашенци бягат от вълк единак

и от усойница

в глух пущинак.

Страх предизвикват

различни неща:

някой се стряска от пън през нощта,

друг — от пращене на счупена гранка,

трети — от своята собствена сянка.

Тетка се плаши от шарен котак,

а братовчедът — от миши мустак.

 

Само Асенчо — за срам и беда —

бяга

от гребен,

сапун и вода.

 

Види ли гребен, подскача от страх,

крие се в боба,

в зеления грах.

И от сапун се страхува Асен.

Бяга в съседния двор

ужасен.

А забележи ли мивка с вода,

хуква момчето през девет бърда.

Бяга,

препъва се —

тичай го спри.

Иска да иде в незнайни гори.

Там е спокойно. Кому е потребен

старият гребен, зъбатият гребен?

Там е чудесно. В потайния кът

топла вода не обича вълкът.

Там и глухарят не мие крилце

с тоя противен сапун за ръце.

 

Само че… в тези далечни гори

никой не дава за кифли пари.

Вълчо не маже комат

с мармалад.

Вълчо си мисли

за вълчия глад.

 

Слушай, Асенчо,

ела,

престраши се!

Хайде на мивката!

Мий се, реши се!

Щом си послушен,

изкъпан и сресан,

вредом, Асенчо, ще бъдеш харесан!