Цветан Ангелов
Синьо и червено

Диктовка! Диктовка!

Звънецът удари!

Учителят иде, другари!

Радой

е герой,

но плаши се той.

В гърдите се блъска сърцето.

По листа подскача перцето.

Ах, пак петънце!

Ех, лошо перце!

И виж — неусетно

часът отлетя.

Диктовка, диктовка!

Готова е тя!

Тя днеска е синя

като перуника.

А пъстра спохожда след туй

ученика.

От срам и от грешки, уви,

на другия ден се черви. —

С червено мастило, другари,

учителят после я шари.

 

Диктовка! Диктовка!

Я дайте винтовка —

тетрадката своя

от грешки безброй

да пази Радой!

 

Ненужна е, миличък,

страшна винтовка,

най-нужна е тука

добра подготовка!