Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2013)
Издание:
Цветан Ангелов. Смешни работи
Редактор: Славчо Донков
Художник: Симеон Спиридонов
Художествен редактор: Светлана Йосифова
Технически редактор: Петър Стефанов
Коректор: Албена Янкова
Държавно издателство „Отечество“, София, 1977 г.
История
- — Добавяне
Не знам с кого и как дружите…
За пример бих посочил аз
един хлапак, софийски жител,
един хлапак от пети клас.
„Без дружба тоя свят не струва!“ —
Васил, хлапакът, реч държи.
А той с петима другарува,
с петима пет лета дружи.
Ехе, на чуждата гърбина
добре се настани Васил.
От Генчо — ключ, от Спас — бобина:
приемник „свой“ е нагласил.
Над новите задачи никак
не свежда своя рус перчем.
Защо е Тошко Мъченика?
Или Величко, да речем?
Та те за него всичко правят!
За него план и път менят.
В игри, които му се нравят,
минава за Васил денят.
И все дърдори, уверява…
Навсякъде се вре Васил.
Лепи се той като кощрява,
боде като ечмен осил.
Понякога с очи невинни
подхвърли думичката „глад“ —
и Крум на равни половини
разчупва своя шоколад.
И с теб за дружба ще говори,
за дружба клетва ще даде,
а след това ще се затвори
пет вафли сам да изяде.
Поискаш линийка — не дава.
Не дава гума и писец.
Все мънка и се оправдава
с един такъв… свидлив гласец.
Когато взема — вдига врява,
за здрава дружба той крещи,
но дружбата се изпарява —
но дружбата не е тъй здрава,
щом нещо му поискаш ти.
Скъперница ли е ръката —
отблъсква щедрите ръце
и прави дружбата саката,
бездушна,
дружба без сърце.