Цветан Ангелов
Чудо с бележник

Дали насън

или наяве,

по тъмна доба,

в късен час

при малкия немирник

Славе

довтаса весел

Дядо Мраз.

 

Брадата му

памучнобяла

се спускаше

до пода чак.

Едва дотътри той

чувала —

с подаръци

натъпкан пак.

 

Пощипна Славето

и рече:

— Не се плаши

от Дядо Мраз.

И слаби ученици

вече

решил съм

да дарувам аз.

Раздадох вред

играчки разни

от чисто злато

и сребро,

ала на теб

за тоя празник

донесох

нещо по-добро.

Донесох

нещо скъпоценно.

Вълшебна гума —

чуден дар.

Вземи я, Славе.

Непременно

да станеш…

гумин господар.

От злото

тя ще те спасява.

И много труд

ще ти пести.

Кажи „бакамба“

и тогава

изтрий

бележката си ти…

 

Бележника си

Славе грабва.

А в него — „слаб“.

И в скоби — 2.

Той трябва, трябва…

да, той трябва

от злото

да се отърве!

 

И Славе

двойката изтрива.

Изчезва двойката

завчас.

— Бакамба!

Ей че си го бива

подаръкът

на Дядо Мраз!

Под едрата

нахална двойка

изскоква

срамежлива тройка.

 

И нея

Славето изтрива.

Изчезва тройката

завчас.

— Бакамба!

Много си го бива

подаръкът

на Дядо Мраз!

И виж —

под тройката тогава

четворка чудна

се явява.

 

И нея

Славето изтрива.

Изгубва се и тя

завчас.

— Бакамба!

Ей че си го бива

подаръкът

на Дядо Мраз!

В бележника

като жар-птица

сияе

прелестна петица!

 

— Бакамба! — вика Славе. —

Браво!

Вълшебна гума

имам аз!

 

Усмихнат

някак си лукаво,

изчезва мигом

Дядо Мраз.

Момчето вика:

— Много здраве! —

И цъка радостно

с език.

 

Но сепва се тревожно

Славе.

Пробужда се

от своя вик.

Пробужда се.

Разбира — нощ е.

В ръка

бележника държи.

 

А там, на страницата,

още

оная двойчица

лежи.