Цветан Ангелов
Отминаване

Скитаха

един до друг —

зиме, лете,

в празник, в делник.

Тук и там,

ех, там и тук —

вредом бяха

неразделни.

Ти ги питаше:

— Юнаци,

вие да не сте

близнаци?

— Не —

отвръщаха ведно. —

Ние сме

в едно звено…

Ти се чудеше

вторачен:

как близнаци

да не са!

По един и същи

начин

всеки си държи

носа.

Леви, десни —

в крак вървят.

В крак на сбора

те пристигат.

Даже в такт

по някой път

дишат, гълтат

и премигат.

Всеки може

да ги свари

как си хапват

сладко те:

щом яде кюфте

Захари —

и Радой

яде кюфте.

Боледува ли

Захари —

не излиза

и Радой.

Да, да, няма как,

Другари —

„карантина“

пази той…

Но в бележките

за срока

разлика

се появи.

С крачка

малко по-широка

Зарчо

почна да върви.

Бяха вред

един до друг.

Вред отиваха

двамина.

Но сега

като напук

първият

напред отмина.

— По-полека, хей!

Поспри! —

вика

вторият юнак.

— Крачките си

ускори! —

първият

му дава знак.

И напред

без отдих крачи.

И не се обръща

той.

А Радой

едва се влачи.

А Радой крещи:

— Постой!

 

И така

до днешен ден

тоя спор е

нерешен.

Но ще иде

тоя спор

на един

дружинен сбор.

Ти ще бъдеш там.

И сам

ще решиш

и ще отсъдиш.

Но кажи,

кажи да знам:

на чия страна

ще бъдеш?