Цветан Ангелов
Без капитан

Няма смях и остроти

на пързалката мечтана.

И шейната не лети,

а пълзи без капитана…

 

Но защо не се вести?

Стана тя, каквато стана!

 

Днес Григор е в къщи,

горе.

— Хайде, слизай, бе Григоре!

 

Но Григор не отговори.

Мярна се, а не отвори.

На стъклото нос размаза —

вижте,

на маймуна мяза.

И на веселата гледка

гледа той като през клетка.

 

Но защо, защо, защо?

 

Има сукнено палто,

има ватени ботушки,

ски златушки-лъкатушки,

топъл шал от мерино,

ръкавици,

шапка,

но…

няма право на игра…

в къщи майка му го спря.

 

Е, виновен е:

изстина

днес пред черната дъска

и ще пази карантина

с химикалката в ръка.

Бос, като разкошен кос,

днес Григор напъна сили

да реши:

по сенокос

колко души са косили…

 

Не подсети го класът.

Пък и той не се досети,

че не могат да косят

цял човек и три десети.

 

Карантина,

карантина —

100 задачи,

100 компреса!

Ех, да бяха трийсетина,

щеше той да ги хареса,

с петдесет иди-дойди,

щеше да се спогоди,

но бледнее пред стоте…

Май че множко му са те.

Ох, дори му прилошава!

Ще решава,

ще решава,

докато се сгорещи,

докато се изпоти…

Няма как.

Без капитана

ще играем тази вечер.

Стана тя, каквато стана!

Но дано не става вече!