Цветан Ангелов
Сутринта и вечерта на Самохвалко

Сутрин се хвали,

сутрин се пали

Лазо Хвалбата — немирник и драка.

— Вие сте, вика ни, баби заспали!

Вие се плашите, казва, от мрака!

 

Мръкне ли само,

с пушка на рамо

бухала в тъмния дол ще открия.

Сетне децата му, брат му, сестра му —

целия бухалски род ще затрия!

 

Дойде ли вечер,

легнал е вече.

Гуши се Лазо под чергата. Скрит е.

Всички му викат: — Ха тръгвай, човече.

Бухал-усойник забуха в горите.

 

Но да върви ли?

Но да гневи ли

стария бухал в усоя? Не бива!

Болки в корема сега са го свили,

зъби го щракат и… пот го избива.

 

Сутрин се пери,

вечер трепери,

презглава чак се завива смелчакът.

И си мърмори: — Какви пионери!

Мигар не могат… ей тъй… да почакат.