Цветан Ангелов
Копче от винтяга

През девет лагера в десети

мълвата бързо долетя.

Ех, ти веднага се досети,

че наш Дамян прослави тя.

Десница всеки му протяга.

А той — ухилен до уши.

О, днес на своята винтяга

голямо копче той заши!

 

И ето — слава! Награден е

за своя подвиг наш Дамян.

 

А как се мъчеше да вдене!

И колко кръв проля засмян!

 

Приседна мълком под елата

и в тесните уши се взря.

О, през ушите на иглата

той сякаш себе си провря!

Избоде си ръцете здраво,

разкървави един живец,

ала иглата, що е право,

не хвърли тоя хубавец.

Прибра я сетне в игленица,

избърса си потта с ръка…

Да беше уловил стръвница,

не би се радвал той така.

 

Стои с усмивка незлоблива.

Понрави му се май трудът.

Та само майките ли бива

да шият и да се бодат?

 

През девет лагера в десети

мълвата бързо долетя.

Ех, ти веднага се досети,

че наш Дамян прослави тя!