Цветан Ангелов
Глагол

Часовникът си знае: тик и так!

Да мърка знае старият котак.

Но наш Манол не знае за глагол —

по български език е бос и гол.

— Тик-так… Маноле, време е, стани!

— Хър-мър… Глагола бързо ти спрегни! —

Но спи Манол. И няма тук шега:

глаголът „спя“ харесва му сега.

 

Но идва миг — и с тебешир в ръка

застава бял пред черната дъска.

За седми път през тоя кратък срок

учителят го вдига на урок.

— Пиши: „Аз ям парченце баклава.“

Глагола подчертай подир това. —

И баклавата, без да се смути,

момчето подчертава с две черти.

 

Избухва мигом весел смях в класа.

Шестица заслужава за вкуса!

И сто глагола като „баклава“

едва пропуснал би Манол, едва…

— Отлично. Ти си граматик голям.

В сегашно време си написал „ям“.

Но в бъдеще едва ли ще ядеш,

ако в сегашно труд не си дадеш!

 

Часовникът си знае: тик и так.

Да мърка знае старият котак.

Но наш Манол се мае. Затова

погрешно баклавата назова.

— Тик-так…

Маноле, сядай, не търчи!

— Хър-мър…

Маноле, стягай се, учи! —

Но, български Манол е бос и гол,

но днес разбра, че „уча“ е глагол!