Цветан Ангелов
За да направи впечатление

Другари, моля, тишина!

Като сте рекли: скука, скука…

Да ви разкажа ли една

историйка с добра поука?

 

Когато влязох в лазарета,

видях, че на леглото бяло

под одеяло на карета…

Но… нека почнем отначало.

 

На всеки лагерник се иска

с таланта си да блесне тук:

един като лалугер писка,

комични песни пее друг,

на лоста трети се премята

и слиза читав на земята,

четвърти ходи на ръце

с червено като рак лице,

а пети на шушулки бобени

свирука марш до вечерта…

Да, всички вършат тук особени,

невиждани от вас неща.

Различни хора —

разни дарования.

Един отряд,

а толкова призвания!

 

Единствен Панайот не може

да блесне пред отряда.

На лоста май ще се изложи —

от лоста зле се пада.

 

Ако запее, две недели

отрядът ще го подиграва

и бухалът ще се пресели

в съседната дъбрава.

 

Да тръгне на ръце… не смее.

Не става то току-така.

От малък Панайот умее

да ходи само на крака.

 

И тъй нататък. Туй, което

с прослава други награждава,

не се удава на момчето,

повярвайте — не се удава.

 

Той… кошнички умее само,

от горски повет да плете,

но впечатление голямо

едва ли ще направят те.

 

Помръкна той като попарен,

отчая се дори.

На Марко, сивото магаре,

скръбта си довери.

 

Да, да. При клепоушко той

дойде за избавление.

— Какво да сторя, друже мой,

за да направя впечатление?

 

С едно ухо сивушко клепна

и сякаш нещо му пошепна.

 

И Панайот нададе вик,

засмя се, грейна, засия.

Веднага неговият лик

смени печалната боя.

 

— Ура! Отлично! — викна той. —

Ще стана лагерен ковбой!

 

Запретна тутакси ръкави.

Охо, какво приготовление!

 

Без отдих! Бързо! Да направи

отлично впечатление!

 

Сомбреро нямаше, но ето

зае се с трудната задача

и шапка сламена момчето

измоли с мъка от пазача.

 

А ласо пък отде да вземе?

Въже намира ли се тука?

Подскочи ловко и без време

развърза люлката на бука.

 

Оставаше да търси кон.

Но нямаше коняр познат.

Ковбой не язди буков клон,

а силен, буен степен ат.

 

Но буен степен ат, другари,

не се намира в планината.

Какво пък! Сивото магаре

достойно ще замести ата!

 

А слънце жарко? Слънце жарко

печеше днес от висините.

Възседна той добрия Марко,

е пети го ритна в слабините.

 

— Напред! — извика Панайот. —

Напред! — на Марко заповяда.

Но Марко даде заден ход

в неокосената ливада.

 

— Ей-хуу! — досети се ковбоят,

ковбойски вик наподоби.

И Марко хукна към усоя,

към гъстия лещак заби.

 

Но спря го тук находка вкусна.

Трънак видя — човешки бой.

 

Неволно в тоя миг се друсна,

неволно ласото изпусна

разгорещеният ковбой.

 

А вече пъстър свят се струпа.

Децата викат и подскачат.

Зарязал обедната супа,

дойде да гледа и готвачът.

 

А Панайот, окъпан в пот,

погледна сбрания народ

и викна: — Марко, стига яде!

Та ти си бил голям гладник!

 

Обиден, Марко рев нададе

и метна първия ритник.

 

А после метна втори, трети,

четвърти, пети… че и шести.

За сочни трънки се досети,

похапна пак и пак зачести.

 

А Панайот, загубил сили,

се метна в гъстите бодили.

 

И тъй ковбоят наш злочест

направи впечатление

с едно невиждано до днес

печално представление.

 

Не стигна лагерният йод

за Панайот.

 

И не остана тук

за друг

ни марля,

ни памук.

 

Дойде усмихната и бърза

добрата лагерна сестра

и с кошче бинтове превърза

глава, ръце, нозе, ребра.

 

Но… страх да няма! Пак с отряда

героят крачи жив и здрав.

Аз мисля — повече пострада

предишният му глупав нрав.

 

Да. Панайот се промени.

Събира хмел по цели дни,

кротува, кошнички плете…

И кой от вас ще се досети,

че носят славата му те

през девет лагера в десети!