Цветан Ангелов
Загадка сред лято

Пред аптеката —

опашка.

На опашката —

мълва.

— Кой ни бави? — пита Сашка.

— Нолчо — казват — е това.

 

Слушат хората събрани

как заръчва наш Манол

благ мехлем

за люти рани,

йод,

памук

и риванол,

марли,

бинтове,

пинсети,

лейкопласт, какво ли не…

 

— Слушай — някой го подсети, —

чанта носиш ли поне?

Друг му рече: — Туй не може

да се хване и в чувал! —

Крум шофьорът му предложи

своя празен самосвал.

 

А Манол върти очи.

На,

не се и докачи.

Без да мига,

иска още

аскофен,

хинин,

хардал —

сякаш от настинка нощем

кашля целият квартал.

Иска още витамини —

в листче някакво записани:

— А, В, С, Д…

Изуми ни.

Нещо повече — стъписа ни.

— Грип ли ни мете

или

катастрофи зачестиха?

А Манолчо прекали:

— Две спринцовки, пет игли —

рече той с усмивка тиха.

Аптекарят изумен пита:

— За кого??

— За мен. —

И приспива се невинно

този малък дебелан.

И хининовото вино

стиска с изпотена длан.

 

А опашката шуми:

— Той е полудял?

— Ами!

— Да не би от земетръс

в Павлово да са пострадали?

— Земетръсът бе зимъс.

— Друг дали ще има?

— Надали.

Суха бабичка гадае:

— От беда е,

за беда е.

Аптекарят се диви:

де момчето ще върви?

— Подразбирам.

В Антарктида!

Там е студ

и вечен сняг!

 

— Не, на лагер ще отида —

рече нашият юнак.