Цветан Ангелов
Лагерна тревога

Това се случи с тях, когато

пристигна лагерното лято.

Тръбата свирна и подплаши

отряда с батковците ваши.

А случката — защо да крия —

излезе…

славна

смехория.

 

— Та-ра, та-та,

та-ра-та! —

Пак „тревога“ през нощта!

— Кой, по дявола, тръби?

— Постовият, може би.

 

— Та-ра, та-та,

та-ра-та! —

Глухо шушне папратта.

— Всеки пионер — на крак!

В лагера се вмъкна враг!

 

Слуша занемял Асен.

Хуква Камен ужасен.

Тича в кухнята Лозан,

скача в някакъв казан.

Под каче от мармалад

кляка Данчо по халат.

По брезата лази рис.

Не! Катери се Борис!

И в един маскиран трап

хлътва Пешо без чорап.

— Пешо, де се пъхна Груди?

— В сакчето за пеперуди…

А в палатка без таван

как да се спаси Първан?

Под кревата —

раз-два-три! —

за секунда той се скри…

 

Вредом се дерат гърла:

— Мечка-а-а!

— Мечка е дошла! —

Спас като пребит реве:

— Ле-ле! Мечките са две!

Симо на кълбо се сви:

— Мале-е, трета се яви.

— Четири са! — Димо вика.

— Пет са! — вика Масовика.

— Пет ли, казваш! — рипна Владо. —

Мечките са цяло стадо!

— Мигар мечките са стадни?

— Стават стадни,

щом са гладни!

 

А тръбата:

— Та-ра-та-а! —

Брей, продъни се нощта!

Горе — весели звезди.

Долу — лагерни беди.

 

Ей отрядът се строи.

Бързо той се преброи.

— Първи!

— Втори!

— Трети!

— Ч-ч-че…

— Не заеквай, бе момче!

— Само трима налице! —

вдигна Пенето ръце. —

Тръгвайте след мен. Ура!

Славна група се събра!

 

Рев гората проглуши.

— Гледай, там стърчат уши!…

 

— Огън, бий! Напред, ура! —

Глъхне тъмната гора.

И отрядът — погледни —

с вик…

магарето

плени!

 

Пак тръбата проехтя.

Ех, „отбой“ засвири тя:

— Трам-та, рам-та,

трам-та-рам!

Браво!

Станахме за срам!