Като почитател на Стругацки, изкушавам се да се включа в дискусията. Любител съм и на жанра антиутопия, а „Хищните вещи“ си е точен пример за жанра. Такива книги четат хора, които се опитват да познаят и какво е утопията — идеалното общество, или се вълнуват за бъдещето на човечеството. Това е жанра, който остава най-интересното разклонение за възрастния любител на НФ като мен, на когото е минало през ръцете почти от всичко. Прочел съм над 10 романа или повести на братята /предимно като студент/, и си имам предпочитания повече към някои от тях, например „Милиард години до свършека на света“. Ако някоя ми хареса по-малко, логичен извод е, че не съм я разбрал напълно /например „Охлюв на склона“/. Този читател с единицата, който беше захапан, освен че не може да препише правилно името на авторите, не знае, че „Дори насън не виждаме покой“ е обемист сборник от четири независими известни романа, за които му е рано да се захване. Който почитател на НФ харесва Артър Кларк и Станислав Лем например, не може да пренебрегне Стругацки. И последно да си призная, че и аз имам непрочетени книги от Стругацки, попадали ми, а „Обреченият град“ дори я имам вкъщи. С две думи авторите си искат сериозно четене /с елементи на размисъл/.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.