• 1. emko8 (27 август 2018 в 22:27)

    @един читател

    Да, така е. Арогантността не е приятна и често корелира с невисока интелигентност. Но все си мисля, че не е добре да съдим за умствения багаж по вкусовите предпочитания (било то литературни, музикални или филмови). Познавам хора, които четат предимно за НЛО и илюминати, и въпреки това са страхотни капацитети в областите си. Познавам хора, които пишат неграмотно, и въпреки това последното, което би казал за тях, като ги поопознаеш, е, че са неинтелигентни. Просто хората мислят по различен начин, впечатляват се от различни неща и отдават значение на различни неща…

    Но все тая. Темата тук наистина е „Хищните вещи на века“ и както вече споменах, тази повест много слабо ме впечатли, когато я четох навремето. Може би причината е, че я четох в неподходяща възраст (бях на около 15). Или пък това, че вече бях вдигнал летвата много високо със сборника „Неуговорени срещи“, съдържащ „Пикник край пътя“ и „Милиард години до свършека на света“, които, както и ти сам казваш, са стилово много различни от „Хищните вещи на века“. Но фактът е, че едвам дочетох тази книга и после дълго време не посегнах към Братята. Споменът, който имам днес от „Хищните вещи на века“ , е (spoiler alert) за едно криминале в някакво хедонистично-утопично общество, където най-висшето благо е да се надрусаш с наркотик, създаващ фалшива реалност. Съгласен съм, че темата е актуална и пророческа. Единственият проблем е, че не е супер оригинална и вече е разглеждана по-убедително от други автори. Хедонистичната утопия в „Прекрасният нов свят“, а фалшивата реалност — в творчеството на Ф. Дик и по специално „Трите стигми на Палмър Елдрич“.

    Не казвам, че „Хищните вещи на века“ е лоша книга, може би ако днес седна да я препрочета ще имам съвсем друго мнение. Но напълно разбирам хората, които не са запленени. Смятам, че АБС имат много по-добра и оригинална антиутопия в сметката си. И това е „Обреченият град“ — едно забележително философско откровение, което удивлява със символизма си и една от малкото книги, които периодично препрочитам. От моя гледна точка най-доброто на Стругацки — мнение, което странно за мен, се споделя от малцина.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.