Моли Пийкок
Защо не съм будистка

Обичам желанието, състоянието на нужда и мисъл

как да я удовлетвориш; граденето на царство във душата

изисква желание. Обичам нещата, които съм търсила —

теб в хавлията ти без колан, изплезени езици на банкноти

от портмонето ми — и обичам нещата, от които се нуждая: дрехи,

къщи, изкупление. Може ли един нов бледоморав костюм

да се сравнява с Бог? О, не, желанието подлежи на

степенуване. Да изгубиш

любима писалка, не е като да изгубиш вярата си.

Силното желание за орехова торта със късмет се прогонва смъртта,

но тортата върху чинията си има смисъл

дори когато любовта е застрашена и нищо няма значение.

На майка ми — здраве; на сестра ми — останала сама —

цялост. Но защо желанието страда?

Защото нуждата оставя своя дрипав свят.

Как другояче, ако не в дрипи би следвало да бъде един свят?

Веранда със клони, извисяваща се над някакво езеро.

Ето, вземи парите ми. Измъчено обичано лице.

Духът го няма. Ето, използвай дрипите на любовта ми.