Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

При вестта за смъртта на Президента

аз, за разлика от другите, не си спомних

за оптимизма и шегите му,

а през ума ми проблесна споменът

за разрушения здравен център в Матагалпа,

за пътя през овъглената земя,

за въздуха, натежал от миризма на пепелища,

и за погребението на аржентинския лекар и

на френската медицинска сестра, които контрите на Рейгън

бяха измъкнали от автобус и застреляли

най-прозаично в калта, и за мрачното погребение

с тъжното лице на Ернесто под синята барета,

високата фигура на Серхио, приличаща на статуя на някое величие,

и младия президент Даниел, с лице издълбано от скръбта

от избиването на невинни хора — това е

погребение, което пазя

в стиснатия юмрук на сърцето си.

 

Затова, макар да знам, че не е възпитано

да се говори така, не ми е никак мъчно

за този мъртъв убиец.

 

Онова, което ме натъжава, са

слабите деца играещи

из прашните улици на Естеле

или скитащи се нощем из Манагуа,

в крайна сметка, едно не чак толкова чудесно

място, под петата

на Северния Колос.

 

Онзи, който наистина ми липсва,

е Рей Чарлс, който, макар и сляп,

умееше да играе рок, да свири и да вижда,

който пътуваше из целия свят

с широката си подскачаща усмивка

и никога изобщо не изпита нужда

да убие никого, никъде.

Край