Александър Тейлър
Багдад

Когато обявяват „нацелена бомбардировка“,

гответе се да гледате тела на жени и деца по улиците,

гответе се да видите сакатото дете, захвърлено в мрака на фургона,

черните куршуми на очите му, прицелени в сърцето ви.

 

О, хирургичен удар, изпреварващо действие,

свлачища от сгради, огромни ровове за никъде,

уста застинала в чудовищно смразено О.

 

В залата за пресконференции, иззад полираната й трибуна,

под ярките прожектори на телевизията,

красивият генерал публично изразява съжаление

за случайните косвени вреди.

 

В болницата едно чернооко момиче маха с чуканчето на ръката си.

Навсякъде — превръзки по-големи от човешки крайници.

Гответе се, във век, във който страдаме,

малките деца да дойдат и да страдат вместо нас.

 

Няма нищо, което да сме готови да си сторим един на друг,

и няма дума, която да не сме готови да използваме, за да отречем това.